Just friends

Epilogue

- Каси! Касиди! - виках след двегодишната си дъщеря.

Тя тичаше по голо дупе из задния двор на къщата на Джордан и Маркъс. Беше и' станало топло и беше решила, че без розовата и' рокличка ще и' е по-добре. Аз я гонех и се опитвах да я хвана, за да я облека, но тя само ми се смееше със сладкият и' детински смях и бягаше от мен. Скри се зад една висока саксия и си мислеше, че не съм я видяла. В същото време Кам идваше зад нея, но явно тя още не беше разбрала. Чувах я как се кикоти и реших да отвърна на играта и'.

- Хмм, къде ли изчезна това детенце? Каси, Каси? Хмм, никъде не я намирам - спрях и се огледах, едва сдържайки смеха си.

Изведнъж Кам хвана Каси и я вдигна във въздуха. Тя изпищя, но когато видя, че това беше баща и' се засмя.

- Хей, тате, пусни ме! - изпищя тя и се изкикоти.

Той само се усмихна и зарови глава в коремчето и'. Започна да я гъделичка, а тя се усукваше в ръцете му и се смееше. Донесе я до мен и аз и' облякох роклята, докато Кам все още я държеше, а тя все още се смееше.

- Ей, палавнице! - боцнах я по нослето. Тя пак се изкикоти и се изчерви.

- Няма да си събличаш роклята просто ей така, чу ли слънчице! И няма да тичаш гола, вече си голямо момиче! - каза Кам сериозно и после я целуна по челото.

- Да тате! - отвърна тя с бебешки глас и после се усмихна. - Мама! - извика тя и се протегна към мен.

Кам се засмя и ми я подаде. Тя обви малките си ръчички около врата ми и отпусна главичка на рамото ми. Скоро щеше да стане време за следобедната и' дрямка. С Кам се спогледахме и тръгнахме към предния двор, където си играех Ранди и Майки. Под чадър един до друг седяха Джей и Маркъс, хванати за ръце. Гледаха четити годишните ни синове как си играят с количките си.

- О не, катастрофа. Скуа, буум, аааа! - извика сина ми Ранди и размаха колата си във въздуха.

Когато Джей ни видя да идваме се изправи с помоща на Маркъс и бавно дойде до нас. Тя беше бременна в седмия месец с близнаци, отново момчета.

- Ние мислим скоро да тръгваме. На Каси много и' се доспа - казах и погалих дъщеря си по гръбчето, а тя се прозя.

- Децата тъкмо се заиграха - каза Маркъс и кимна към момчетата.

- Знаем, но ни се налага да тръгваме - каза Кам малко по-силно, така че Ранди да го чуе.