Just friends

Глава 6

След като казах на майка ми за случилото се между мен и Камерън, нейната реакция ме изненада. Тя ми се скара, за това, че не съм го изслушала. Че е трябвало поне да му дам шанс да ми обясни.

Беше права. Можеше да не искам да си го призная, но дълбоко в себе си знаех, че тя е права. Че трябваше да му дам шанс да ми обясни. Но не го направих. Просто защото знаех, че веднага ще се размекна. Че той ще ми каже едно изречение, една дума и аз ще съм му простила.

След като приключих в кухнята, се качих в стаята ми. Когато Ванеса ми я беше показвала по телефона, не бях успяла да я огледам много хубаво, но сега можех. Стените бяха бели със светли и тъмни сиви цветя по тях. В центъра с гледка към прозореца беше леглото ми, а на съседната стена бяха рафта с книгите ми и гардероба.

Седнах на голямото легло, застлано с тъмно сив чаршаф на черни рози.  То беше изключително меко и когато седнах направо потънах в него. Сякаш лежах върху облак. Бях толкова отпусната, но в главата ми все още се въртяха твърде много мисли.

След разговора с майка ми се бях замислила. Дали бях постъпила правилно спрямо Камерън? Знам, че ако се беше случило нещо такова по моя вина и той не ме беше изслушал щях да бъда много ядосана. Въздъхнах. Не се бях сещала за него от часове, от както кацнах в Детройт, а сега пак си мислех само за него. Имах надеждата, че семейството ми ще ме отвлече от мислите ми, но ето ме тук, лежах сама в стаята ми и си мислех за него.

Накрая стигнах до заключението, че му го дължах. Да го изслушам. Но той сега беше в апартамента си на незнайно колко километра от мен. Спомних си, че той ми беше пратил милион гласови съобщения. Реших да ги изслушам. Изкарах си телефона от чантата. Той все още беше изклмчен заради полета. Включих го. Имах съобщение от Джей, Шон и още няколко нови от Камерън. Отговорих първо на Джей, която ме питаше просто дали съм пристигнала. После на Шон. Той ми беше пратил снимка от летището. Отиваше в Минесота на почивка с приятелите си. Каза, че от много отдавна не е карал кънки на лед и ски, за това нямал търпение.

Въздъхнах, когато ми останаха само съобщенията от Кам. Реших да започна от най-старите.

"Роуз! Къде си? Моля те обади ми се къде си, за да дойда да те взема. Кълна се, не е това, което си мислиш, че видя!"

"Роуз, къде си?! Вече е три часа посред нощ. Обикалям да те търся, но не те намирам. Моля те кажи ми къде си!"