Just friends

Глава 10

Вече от един месец беше започнала новата учебна година. Ходех на лекциите с Клара, както преди. Оказа се, че тя не е знаела за общото миналото на Кам и Мелиса. А когато е разбрала, какво е направила съквартирантката и', я изритала от апартамента им. Казах и', че не е било нужно, но тя и нейните морални ценности бяха на друго мнение.

Вече не виждах Камерън никъде. Бях чула от някакви момичета, че е преминал на домашно обучение. От други, че бил заминал и никога нямало да се върне. Надявах се да е първото. С времето започнах да се съмнявам дали бях постъпила правилно онази нощ. Той ми липсваше, но явно бях твърде горделива, за да му го призная. Когато се върнах от Детройт, първо се видях с Джей. Тя ми каза, че вината не е негова и не ме остави да и' кажа, че вече знаех това. Искаше да му се обадя пред нея и да го изслушам и там подобни. Когато най-сетне ми даде шанс да и' обясня, ме нахока. Как съм могла да скъсам с него?! Как съм разбила сърцето и на двама ни! Как това била най-голямата грешка в живота ми! Накрая не издържах и и' бях извикала в лицето: "Да не си мислиш, че не знам!". А после плаках. Разбира се.

Излизах от време на време с Шон. Той ме запозна с някои от приятелите му и те се оказаха много яки. Една вечер ме бяха поканили с тях на бар. Играхме на истина или предизвикателство, като малките деца, но беше забавно. Когато ме накараха да целуна едно от момчетата в компанията им отказах. Не им казах защо, но знаех, че беше просто защото все още имах чувства към друг.

След днескашната лекция с Клара бяхме отишли да изпием по кафе. Тя имала да ми казва нещо. Поръчахме си напитките и седнахме на една свободна маса.

- Е, за какво искаш да говорим? - попитах и после отпих от мокачиното си.

- Ами... - проточи тя и впери поглед в чашата си.

Когато не каза нищо в следващите няколко минути, реших да я побутна малко.

- Хайде де, изплюи камачето. Колко страшно може да е?!

Тя преглътна тежко и после ме погледна.

- Ами сигурно си видяла, а може би не, че на партито преди два месеца, се качих с едно момче в спалните? - кимнах, показвайки, че я слушах и карайки я да продължи. - Ами с него излязохме няколко пъти след това и... ъм... той... той ме попита дали искам да му стана приятелка - каза тя и прехапа устна.

- Това е страхотно! Радвам се за теб! - усмихнах и' се.

Наистина се радвах за нея. Това, че аз бях нещастна, не значеше, че всички трябва да бъдат.