Just friends

Глава 12

За тази целувка мечтаех. Вплетох ръце в косата му и започнах да я подръпвам нежно. Внезапно в главата ми нахлу сцената от снощи, а после и думите на Джордан. Избутах го от себе си, а той ме погледна учудено.

- Какво правиш? - попитах го.

- Целувам те. - отвърна той. Сякаш не знаех това.

- Не това! Камерън... първо снощи се натискаше с някакво момиче, а сега и с мен. Толкова бързо ли ги сменяш? Не искам да съм забежка за една нощ!

- Роуз, ти не си нищо такова. Ти...

- Не, Камерън! Не съм такава. - казах и се обърнах. Отворих вратата и точно преди да я затворя- А и ти сам каза. Ние сме само приятели. - казах и затръшнах вратата зад гърба си.

Прибрах се в празното си общежитие и си легнах да спа.
.....

Когато се събудих, беше вече шест часа вечерта. Взех си телефона. Имах няколко пропуснати обаждания от Камерън, които в момента избрах да игнорирам.

Имах и съобщение от Джордан. Явно тази вечер щеше да спи при Маркъс.

Сетих се за номера на ръката ми. Беше избледнял, но се виждаше достатъчно, за да го препиша. Реших да звънна. Нямах, какво да губя.

- Да? - от другата страна се чу мъжки прегракнал глас.

- Дилан?

- Да?! - отвърна леко рязко той.

- Роуз е. Снощи ми даде номера си.

- Роуз? Мацката, с която пих снощи?

- Да.

- Чудех се, кога ще се обадиш -   направо почувствах как се усмихва от другия край на линията . Изкикотих се.

Говорихме си още поне час. Накрая се бях уредила за другата събота. Имахме среща.
....

На сутринта станах, взех си един бърз душ и облякох любимата си синя риза.

С Клара отидохме на лекция. Седнахме накрая на катедрата, така че до мен да няма свободно място. Тя не разбра защо не седим на обичайното си място, но не ме разпитва.

Професор Уилямс мина да събере есетата, а после продължи с обичайните си занимания. Камерън закъсня. Видях го как влезе, забързан и задъхан. Огледа стаята и когато видя, че обичайното ми място е празно, сякаш се ядоса. Аз не спирах да го гледам. Внезапно погледа му срещна моя. Побързах да се обърна.

- А, господин Далас, радвам се, че най-сетне решихте да се присъедините към нас! - каза леко подигравателно той.

- Съжалявам! - отвърна. Усещах очите му впити в гърба ми. Седна някъде зад мен.

Опитвах се да се съсредоточа върху урока, но не можех да спра да мисля за него. Харесвах го. Много. Но не исках да се държи с мен така както с приятелката на Джордан.

На излизане от залата се спънах в прага. Залитнах, но нечии ръце се обвиха около кръста ми. Когато се изправих, видях, че Камерън ме е хванал.

- Благодаря! - казах и побързах да се отдалеча.