Just friends

Глава 2

Първата ми реакция беше да се обърна и да побягна. Но честно, беше ми писнало да бягам. Тръгнах към него с решителна крачка. Бях решена да го игнорирам и просто да вляза в сградата, но това пак се броеше за решение.

- Роуз, моля те да ти обясня. Аз...

Той спря по средата на изречението си, когато го подминах. Нямах намерение да спирам и да слушам глупости. Той тръгна след мен.

- Роуз, изслушай ме. Не съм я целувал аз. Тя ме целуна. Роуз. Роуз! - извика той, точно когато вадех ключа, за да вляза в сградата.

Обърнах се рязко.

- Камерън. Не ми се слуша. Каквото и да ми кажеш няма да има абсолютно никакво значение. Защото ще е лъжа.

- Но...

- Няма но, Кам! - прекъснах го и бях изненадана колко студено звучеше гласът ми. - Вярвам на това, което видях. Ти и Мелиса се целувахте. Няма значение кой е бил първи. Важното е, че се случи. - изхлипах накрая. - Аз си мислех, че ме обичаш, че ти си моето повече и аз твоето, но явно съм се лъжела! - отново плачех.

Той се приближи и ме хвана за лицето.

- Ти си моето всичко, Роуз. Моя живот, всичко. - той се наведе и ме целуна.

За миг забравих всичко. Как се чувствах последните двадесет и четири часа, как го видях с Мелиса, всичко. Просто се стопих в обятията му.

И после се осъзнах. Нямаше начин да му простя. Не и сега. Раната още беше прясна. Избутах го от себе си и го погледнах ядосано.

- Какво си мислиш, че правиш?! Че ще ме целунеш и всичко ще е както си беше?! Няма как да стане.

- Роуз, моля те, дай ми шанс да...

- Неее! Камерън просто спри. Не искам да те виждам, не искам да те чувам, не искам нищо да правя с теб. Искам да се кача горе и да бъда сама. Каквото и да кажеш сега нищо няма да промени.

Той въздъхна и кимна.

- Джордан не ти взе целия багаж...

- Ще дойда да си го взема след няколко дни на път за летището - заявих студено.

- Заминаваш ли?

- Отивам си у дома.

- Но къде... за... за колко дълго... Роуз, аз...

- Не е твоя работа Кам. А сега ще ме оставиш ли да се прибера?!

Не дочаках отговор. Обърнах се и тръгнах към входа. Той викаше името ми, но аз не се обърнах.