Глава 7

3.6K 118 1
                                    

- Джина Далас - жената подаде ръката си и се здрависа с мен.

Не можех да определя начина, по който ме гледаше. Дали беше доволна от това, че сина и' си има приятелка и че това съм точно аз, дали ме хареса, нали първото впечатление е много важно за всеки човек... аххх.

Въздъхнах и отметнах косата от лицето си. Косата ми... кой знае на какво чриличах...

Тя така ме гледаше, сякаш знаеше, че предималко съм правила секс със сина и' на капака на колата му... Спри се Роуз, стига си си внушавала неща.

Въздъхнах и се усмихнах на жената. Хванах я как ме оглежда и май се усмихна одобрително.

Тръгнахме към колата. Седнах отзад, за да могат Кам и майка му да си наваксат на спокойствие. Забелязах как Кам през цялото време ме гледаше в огледалото за обратно виждане и когато погледите ни се преплетоха ми намигна. Изчервих се и му се усмихнах.

Когато пристигнахме пред квартирата, Кам взе куфара на Джина и се качихме в апартамента. Настани я в стаята за гости и я оставихме сама, за да се освежи.

С Кам влязохме в кухнята. Започнах да правя вечерята. Кам дойде и обви с ръже круста ми, зацелува врата ми, но аз го отблъснах. Та майка му беше в съседната стая.

- Кам, недей, майка ти е в съседната стая- завъртях очи и му обърнах гръб. - Тя има ли някакви предпочитания за храната?

- Не. - той пак сложи ръце на кръста ми и започна да прави кръгчета с палци около хълбоците ми.

Пуснах ножа в мивката и се отдръпнах. Отидох в стаята ни и изкарах една раница. Започнах да я пълня с дрехи. Мислех си в колата, че със сигурност искат да прекарат малко време само двамата. За това писах на Джордан и се оказа, че Мат е извън града за няколко дни.

- Какво правиш Роуз, къде отваш?- по гласа му познах, че е разтревожен. Обърнах се, след като закопчах раницата.

- Ще спя при Джордан за няколко дни.

- Но... защо? - на лицето му беше изписана тревога.

- Спокойно Кам. - прегърнах го и той обви ръце около мен, не искаше да ме пуска.- просто съм сигурна, че искаш да се видиш с майка си на саме, без аз да ви се пречкам.

- Но ти не се пречкаш. Роуз, моляте остани. Та ти живеш тук с мен, не искам да те няма когато се събуждам и да те гледам как танцуваш със слушалките рано сутрин...

Just friendsWhere stories live. Discover now