Just friends

Глава 1

След като се поуспокоих, тоест за малко спрях да плача, влязох в един бар от другата страна на улицата. Нямаше много хора. Само барманът и две жени, седнали в един ъгъл. Огледах се за тоалетната. Когато влязох, се погледнах в огледалото. Спиралата ми се стичаше по лицето ми и целият ми грим беше размазан. Надвесих се над мивката и си измих лицето. По-добре да бях без грим, от колкото изглеждаща като излязла от филм на ужасите.

Когато лицето ми беше чисто, се огледах отнова. Подпухнала и с червени очи като на наркоманка. Страхотно. Въздъхнах. Събрах си нещата и излязох от банята.

Седнах на бара. Нямаше начин да се върна в апартамента на Кам. Сигурно щях да помоля Джей да ми събере нещата. Тя сигурно още беше на партито или някъде с Маркъс. Щях да и' се обадя на сутринта. Въпроса беше къде щях да отида за през ноща. Нямах достатъчно пари за хотел. Прерових чантичката си. Там открих ключа от общежитието ни с Джей. Бяхме решили, че е по-добре да имаме място ако стане нещо такова. Никога не бях очаквала, че ще ми се наложи да го ползвам, или поне не толкова скоро. И мислите ми отново се върнаха върху Кам. Как можа да ми го причини?! И Мелиса?! Мислех, че сме приятелки, а тя ми заби нож в гърба.

Неусетно от очите ми отново бяха закапали сълзи. Побързах да ги изтрия. Барманът се появи. Огледа ме, а после ми подаде кърпичка.

- Защо хубаво момиче като теб си изплаква очите в дупка като тази, и то само? - попита ме той, подавайки ми втора кърпичка.

- Благодаря! - казах тихо и избърсах сълзите.

- Няма защо. - усмихна се той мило. - Е, ще искаш ли нещо?

Не знаех, дали имам достатъчно пари за каквото и да е, но все пак десетачката ми сигурно щеше да стигне за няколко шота и такси до общежитието. Поръчах два.

- Заповядай. - каза мило той и пак ми се усмихна.

Само завъртях очи и изпих първия шот чиста водка. Ясно ми беше какво правеше. Изглеждах му лесна и ме сваляше.

- Не е вярно. Просто си върша работата. А и няма почти никого тук, така че за сега си ми единствената компания.

На глас ли го бях казала?

- Да. И сега пак го направи - изсмя се той, а аз се изчервих. - Но ако ти досаждам ще се махна...

- Не. Предпочитам да останеш. По-добре да си говоря с някой. Иначе пак ще се натъжа - казах и изгълтах и другия шот.