9

710 106 29
                                    

Следващата седмица премина изключително бавно. Джехьон не обичаше да стои на едно място, а Дойонг не му позволяваше да прави почти нищо.

От друга страна се радваше, че Дойонг стоеше при него, така поне не скучаеше и имаше с кой да говори, когато Сиченг не беше при него.

През изминалите дни Джехьон осъзна как започна да свиква с компанията на Дойонг и то прекалено много, но имаше ли как това да не стане. Дойонг бе толкова мил и внимателен, постоянно се уверяваше, че всичко е наред, излъчваше такава сигурност.

Раната му вече бе започнала да зараства и я нямаше опасността за отваряне или разкъсване на шевовете, но Дойонг настояваше Джехьон да остане още поне седмица.

Знаейки, че го чака още седмица тук го побъркваше. Нямаше търпение да се прибере и да се върне на работа.

Сега си мълчеше пред Джони и Дойонг, но не се бе отказал от това да разследва старите убийства и да разбере какви бяха онези маскирани типове.

Джехьон седеше на леглото в стаята, която се оказа, че е на Дойонг, още нещо което да добави в списъка с неща, които го караха да се чувства странно и объркано от цялото внимание, което получаваше от доктора. Подноса с обяд седеше в скута му, но не бе гладен. Знаеше, че трябва да яде поне малко иначе щеше да получи конско от Дойонг за това колко е важно храненето за бързото му възстановяване.

Джехьон въздъхна при мисълта за Дойонг. Днес не го бе виждал. Хендери му беше казал, че е на смяна в болницата и най-вероятно ще се върне чак вечерта. Беше странно, когато чернокосия не бе около него, толкова бе свикнал с Дойонг, че в моменти като този се плашеше.

Вратата се открехна, привличайки вниманието на Джехьон. Той погледна в очакване да е Хендери, но вместо това с изненада видя, че бе съседът му.

- Юта? - изненада се Джехьон.

- Здравей, как се чувстваш? - японеца се усмихна и пристъпи навътре, затваряйки след себе си.

- Много по-добре, благодаря.

- Не се и съмнявам. Най-добрия доктор в града се грижи за теб.

Начина, по който Юта го каза накара Джехьон да се изчерви.

- Е, аз реших да те посетя, предположих, че сигурно ти е досадно да стоиш тук затворен. - японеца седна на стола до леглото и се облегна.

Darkhalls | DojaeWhere stories live. Discover now