Darkhalls | Dojae

13

Дойонг  открехна леко вратата на стаята на Джехьон и подаде глава навътре. Другия веднага погледна към него и се усмихна. Дойонг влезе и затвори след себе си, блъскайки вратата с крак, тъй като ръцете му бяха заети с нещата, които носеше нужни за прегледа и промивката на раната.

- Как се чувстваш? - попита го Дойонг, докато оставяше всико на нощното шкафче до леглото.

- Добре.

- Трябва да прегледам раната.

Джехьон кимна и продължи да стои в седнало положение на леглото. Дойонг го погледна, надяваше се, че другия ще се усети, но той само седеше мирно, наблюдавайки го и усмихвайки се леко.

- Ъм, Джехьон, трябва да прегледам раната. - повтори бавно Дойонг.

Джехьон се намръщи леко.

- Инжекция ли трябва да ми слагаш?

Дойонг премигна няколко пъти. Ама той сериозно ли не схващаше или се правеше?

- За да прегледам раната ти трябва да съблечеш блузата си.

Джехьон замръзна на място.

- О, да. - засмя се той нервно. - Добре тогава.

Джехьон хвана края на блузата си и преглътна, след това я вдигна нагоре и съблече дрехата. Остави я на леглото и заби поглед надолу чувствайки се засрамен. Не е като до сега да не му се е налагало, все пак не е първия път, когато Дойонг го преглежда, но сега беше по-ралично.

Може би бе, защото Дойонг бе останал да спи при него или факта, че бяха на път да се целунат преди Джони да влезе в стаята. Джехьон отбягваше мислите за това, но сега се запита, какво ли щеше да стане, ако обстоятелствата бяха други. Ако не се бе намъкнал някой от онези маскираните в стаята? Ако никой не ги бе прекъснал? Щяха ли наистина да се целунат? Какво ли щеше да стане след евентуална целувка?

Защо изобщо се бе стигнало до там?

Джехьон не бе глупак и не смяташе да отрича някои неща, които бяха очевидни, а и след думите на Дойонг за това, че не се отнася така с останалите си пациенти, се потвърждава, че има специално отношение към него. Но защо? Това искаше разбере, защо?

Трябваше да е честен със себе си и да признае, че му харесваше мисълта, че Дойонг се отнася към него по-специално.

Мислите му бяха прекъснати щом усети студените пръсти на Дойонг върху рамото си, докато се опитваше да го бутне назад.