Darkhalls | Dojae

39

Кун пристигна в имението късно вечерта и бе посрещнат от Шяоджун, който се канеше да излиза.

- Тейонг все още ли не е излизал? - попита Кун.

Шяоджун сведе глава и се натъжи.

- Не, започвам да се притеснявам за него.

- Ще се опитам да поговоря с него, не се безспокой. Ти излизаш ли?

- Да ще се видя с Хендери.

- Бъдете внимателни и двамата. Все още не сме сигурни за извършителя на убийството.

- Добре, не се тревожи. - увери го Шяоджун преди да излезе.

Кун се запъти към стълбите и тръгна устремено към кабинета на Тейонг. 

Това вече беше прекалено. Тревожеше всички и най-вече малкия си брат, който го приемаше най-тежко. Това беше толкова детинско и Кун смяташе да налее малко разум в кухата му глава.

Влезе в кабинета затръшвайки вратата след себе си, направи няколко крачки навътре, но спря на място щом видя в какъв вид бе русокосия.

Кожата му бе бледа, имаше дълбоки тъмни кръгове под очите си, устните му бяха лишени от цвят и напукани, а очите му тъмни и мътни. Лицето му бе изпито и изглеждаше видимо по-слаб.

- Не мога да повярвам! - извика Кун и се приближи към русокосия. - Тейонг, какво се опитваш да направиш със себе си?! Колко седмици минаха откакто за последно се храни?!

- Не съм гладен. - отвърна той с груб, безсилен, дрезгав глас.

- Напротив! Виж се! - Кун удари с юмруци по бюрото, зад което седеше Тейонг. - Опитваш се да се убиеш!

Тейонг замълча и извъртя глава на страни.

- Това е заради Юта, нали!? Щом толкова го обичаш, защо го пусна?!

- Защото той ме мрази! - извика Тейонг - Юта ме мрази, мисли ме за чудовище! И е прав, защото съм такъв! Не мога да се променя! 

- Тогава, защо спря да се храниш!?

- Защото сега, когато Юта не е с мен, не намирам смисъл за нищо. - Тейонг прокара ръце през лицето си. - Толкова ми липства. но не мога да бъда с него, защото не го заслужавам. Аз само го наранявам.

- И затова искаш да се убиеш!? Тейонг вземи се в ръце защото започвам да губя търпение.

Русокосия се изсмя сухо.

- Не ме интересува. Оправяйте се без мен.