Darkhalls | Dojae

16

Джехьон се събуди доста преди алармата си. Опита  се да заспи отново, но скоро просто реши да стане и се запъти към банята.

Първата му вечер отново в дома му не бе преминала както очакваше. Беше тихо, подтискащо. Вечеря сам, в празната кухня, на голямата маса, единственото, което нарушаваше тишината бе шумът от приборите.

Нямаше търпение да се прибере, а сега след като това най-накрая бе станало се чувстваше не на мястото си.

През цялата вечер не можеше да спи спокойно, постоянно се будеше.

След като си взе дълъг душ, се върна в спалнята си и се облече. Реши да не закусва и направо се отправи към колата си, потегляйки за работа.

Когато влезе в управлението всички погледи бяха в него. Джехьон се притесни от неочакваното внимание. Част от колегите му го гледаха с присвити очи, със смесица между злоба и презрение, което го накара да се намръщи.

Какъв им бе проблема изобщо!?

Никой не каза нищо, някои се върнаха към работата си докато други продължиха да му хвърлят презрителни погледи. Точно, когато Джехьон бе на границата на нервите си, всеки момент готов да ги попита какво мамка му искат от него, за щастие вниманието му бе привлечено от жизнерадостния тон в гласа на ЯнгЯнг, който се промъкна зад него и обви ръка около раменете му, като се надигна на пръсти, за да може да го стигне.

- Джехьон, много се радвам, че си на работа. Надявам се да си се възстановил. - усмихна се широко Янг.

- Поне някой се зарадва на присъствието ми. - въздъхна Джехьон, но отвърна на усмивката на кадета.

- О, игнорирай ги тея. - изшептя Янг и го поведе в обратната посока. - Сиченг ще се зарадва да те види, той е в офиса си.

Джехьон го последва, отдръпвайки се от него. Щом влязоха в офиса, Сиченг едва ли не скочи от мястото си и побърза да прегърне Джехьон.

- Толкова ми липсваше. - изхленчи той и игнорира опитите на Джехьон да се отдръпне от него. - Не мога да ги понасям тея загубеняци и Кун е още по-досаден от преди.

- Това изобщо възможно ли е? - засмя се Джехьон и най-накрая успя да избута Сиченг от себе си.

- Да. Тук е истински ад. - каза Сиченг придобивайки сериозно изражение. - Част от колегите се държат доста странно.