Darkhalls | Dojae

14

Джехьон стоеше като вкаменен, все още опитвайки да осъзнае случващото се.

Дойонг го целуваше. И усещането бе толкова хубаво, меките му, студени устни се движеха нежно и бавно срещу неговите, дланите му бяха обвити около кръста му и въпреки внимателното докосване, Джехьон усещаше, че дори да се опита да се отдръне, Дойонг нямаше да го пусне.

Но нямаше нужда да се отпитва да се отдели, защото миг по-късно Дойонг се отдръпна.

Джехьон го погледна объркано.

- Ти... и защо... целувката... защо... - Джехьон замълча и поклати глава щом осъзна, че говореше не свързано, изведнъж не можеше да формулира нищо смислено.

- Трябваше да те накарам да престанеш да викаш и хвърляш. - Дойонг се усмихна, но миг по късно усмивката изчезна щом видя яростния поглед на Джехьон.

- За това ли го направи!?

- Дже, аз...

- За да млъкна! Ти подиграваш ли ми се?! - Джехьон се опита да се освободи от захвата на чернокосия, но не успяваше. - От всички, които познавам ти се оказа най-ужасния.

- Дже, моля те успокой се.

- Какво означавам за теб? - попита Джехьон свеждайки поглед и спря да се мърда. - Толкова ме объркваш. Казваш, че не се държиш с другите си пациенти така. Толкова си мил и внимателен. Оставяш да спиш при мен вечерта, почти ме целуваш, а сега наистина ме целуна... Караш ме да започна да изпитвам нещо към теб и това ме побърква. Защо е всичко това?

Дойонг прехапа устна. Опитваше да стои на страна от Джехьон, което не беше особено сполучливо, но сега с целувката прекрачи границата. И чувайки Джехьон сега просто нямаше как да се сдържи, този път нямаше да си намира причина да се отдръпне.

И все пак това беше рисковано, имаше неща, за които Джехьон си нямаше и представа и едва ли щеше да приеме особено добре, но си заслужаваше поне да опита.

- Ако ти кажа, че имам чувства към теб, каква ще е реакцията ти? - Дойонг го погледна. - Ще ме отхвърлиш ли или ще ми дадеш шанс?

- Ти си толкова потаен и не мога да те разбера колкото и да се опитвам. Мога ли да ти имам доверие, дали мога да разчитам на теб. Вече не знам на кой мога да се доверя в този проклет град.

- На мен можеш да се довериш. Никога няма да направя нищо, с което да те нараня.

- Дай ми време, имам нужда да помисля.