Darkhalls | Dojae

40

Хендери отключи тихо и влезе, след това затвори също толкова внимателно, за да е сигурен, че няма да събуди никой или по-скоро Джони, колко спеше леко. Остави ключовете си на шкафа, после съблече якето си и го напъха в гардероба при останалите.

Продължи надолу, но се спря на място щом видя светлината идваща от отворените врата на всекидневната. Хендери въздъхна дълбоко.

Какви бяха шансовете в всекидневната да бяха Дойонг и Джехьон?

Почти никакви и Хендери го знаеше.

Джони сигурно бе решил да го изчака, за да го разпитва. Хендери обичаше брат си изключително много, но беше доста досаден и прекалено любопитен.

Хендери се опита да премине бързо и безшумно, като събу обувките си и притича на пръсти, но естествено за негов голям късмет се похлъзна и падна по лице точно пред разтворените врати.

Джони даде глава назад и без да става от мястото си на фотьойла видя падналия Хендери, който не помръдваше и стоеше легнал с лице забито в пода.

- Как мина срещата ти, Хендери? - Джони се подсмихна, когато чу хленченето на по-малкия.

В своя защита, Джони бе останал да го изчака, не защото искаше да разбере как бе минала срещата му с Шяоджун, а защото се притесняваше за него. Все пак си нямаха и представа, кой може да е извършителя на убийството и се притесняваше да не се случи нещо на най-малкия му брат.

- Добре. - Хендери се изправи бавно и пристъпи на вътре. - Ти защо си още буден?

- Притеснявам се за теб. Не мога да спя спокойно като знам, че си навън и може да ти се случи нещо.

- Много мило хьонг. Сега можеш да си лягаш. Аз също се качвам в стаята си. - Хендери понечи да се обърне, но Джони го спря.

- Защо не ми разкажеш за срещата?

- Мина добре, вече ти казах. - Хендери го погледна изнервено, но другия само му се усмихна.

- Къде бяхте?

- В парка на центъра.

- И какво правихте.

Хендери извъртя очи. Джони наистина нямаше капка срам.

- Говорихме.

- И?

- И?

- И?

- И какво хьонг?!