Darkhalls | Dojae

20

Джехьон влезе в асансьора и натисна бутона за първия етаж. Облегна се на стената и затвори очи. За първи път от доста време изпитваше нужда да заплаче. Едва успяваше да сдържи сълзите си.

Отдавна не се бе чувствал толкова наранен. Не можеше да повярва, че това, което видя бе истина. Не можеше да повярва, че Дойонг се оказа такъв.

След всичкото повтаряне за това колко е влюбен и как ще му го докаже, че може да му се довери, сега го завари с друг. Цветята, картичката всички красиви и приманливи думи изречени от него, не означаваха нищо.

Джехьон се чувстваше като глупак за дето се бе хванал в капана му. 

Асансьора разтвори врати и Джехьон излезе. Искаше да се махне от тук възможно най-бързо, но и същевременно не знаеше къде да отиде. 

Не искаше да се прибира и да остава сам, но и не можеше да се върне на работа в това състояние. Не искаше да обяснява пред Сиченг за случилото се, защото знаеше, че няма да успее без да се срине, а не искаше никой да го вижда толкова слаб.

- Хей, Джехьон всичко наред ли е? - Хендери се спря пред него, препречвайки пътя му. Бе забелязал изражението му и реши да разбере дали нещо бе станало.

- Не ми се говори сега, бързам.

- Но нали дойде да видиш...

- Хендери, моля те остави ме. - прекъсна го Джехьон, гласът му треперейки.

- Джехьон!

Той замръзна на място, чувайки Дойонг да го вика.

- Джехьон, изслушай ме, моля те. - Дойонг избута Хендери в страни и застана пред Джехьон. - Това беше недоразумение. Знам какво си мислиш, но няма нищо между мен и Джънгу.

- Не изглеждаше така. От кога да прегърнеш някой е недоразумение. - Джехьон се опита да звучи ядосан, не не успяваше да замаскира болката в гласа си. 

- Той ме прегърна и ти влезе точно тогава. Щях да го отблъсна, не изпитвам нищо към него, обещавам ти. - Дойонг хвана ръката му, но другия се отдръпна. - Джънгу постоянно ме преследва. Повтарял съм му много пъти, че не изпитвам нищо към него, но той продължава да се влачи след мен, въпреки това. Но ти обещавам, че няма нищо между нас. Ти си единствения, който ме интересува.

Джехьон усети как няколко сълзи потекоха по бузите му, не успя да ги спре, прехапа устна опитвайки да сдържи желанието да заплаче.