Darkhalls | Dojae

12

Дойонг разтвори очи рязко щом усети някой да  го бута по рамото. В първия момент се дезориентира, не можейки да осъзнае къде се намира. Усети нечия ръка да се затяга около кръста му и погледна надолу.

Джехьон спеше спокойно, положил глава на гърдите му, едната му ръка обвита около кръста. Дойонг се усмихна и облегна глава отново на възглавницата.

Миг по-късно някой го тупна по рамото и Дойонг погледна стреснато в страни. Лицето му придоби раздразнено изражение, щом видя Джони до леглото, той стоеше със скръстени ръце, докато се усмихваше дразнещо.

- Какво по дяволите правиш тук?! - изшептя ядосано Дойонг.

- Искам да поговорим.

- И точно сега ли трябва да е?!

- Съжалявам, че ще се наложи да спреш да се гушкаш с Джехьон, но е важно. - Джони извъртя очи.

- Не се гушкаме.

- Ти сериозно ли? Това според теб какво е?

- Направил го е в съня си, не заспахме така.

- Защо изобщо спиш при него?

-Той настоя, бе сънувал кошмар и... - Дойонг замълча щом Джехьон се размърда леко в съня си, но не се събуди.

- Да излезем преди да сме го събудили. - Джони тръгна към вратата, която бе оставил отворена. - Чакам те в кабинета си.

Дойонг изчака брат си да излезе преди да направи опит да стане от леглото без да събуди Джехьон, което всъщност се оказваше абсолютно невъзможно. Дойонг се надигна леко и Джехьон веднага инстинктивно се притисна  към него.

Явно щеше да се наложи да го събуди.

Докосна рамото му нежно и го разтърси.

- Джехьон. Джехьон трябва да ставам.

Джехьон разтвори бавно очи и  погледна объркано към чернокосия. Осъзнавайки в каква позиция се намират Джехьон бързо се отдръпна от него, бузите му поруменяха и той заби поглед надолу.

- Съжалявам, не съм го направил нарочно...

- Не се притеснявай Дже. - Дойонг се усмихна уверително и стана от леглото. - Няма проблем.

Той се насочи към вратата, но бе спрян от Джехьон.

- Благодаря ти, че остана при мен вечерта. - каза той смутено. - Не знам какво ми стана, просто имах нужда да знам, че някой е до мен. Знам, че звучи странно.