Darkhalls | Dojae

41

ЯнгЯнг стоеше пред кафе машината със скръстени ръце, докато чакаше кафето си.

Когато беше готово взе чашата и се обърна, но в същия момент видя как Джено влезе в общата стаята. Янг започна паникьосано да се оглежда, чудейки се как да излезе без русокосия да го забележи.

Но преди да успее да направи каквото и да е Янг видя как Джено тръгна устремено към него, усмихнат широко като абсолютен идиот.

- ЯнгЯнг, радвам се да те видя. - каза Джено заставайки пред него.

- Какво трябва да направя, за да ме оставиш намира? - въздъхна Янг.

- Не разбирам, защо не ми дадеш шанс? - попита Джено натъжено.

- Виж нищо лично, но не си мой тип.

- Нима? - Джено направи скетично изражение. - Някой като мен не е твой тип?

- Личи си колко голямо е самочувствието ти. Това те прави още по-неприятен.

- Не можеш да твърдиш, че съм ти неприятен след като не ме познаваш! - настоя росокосия.

- Моля те, просто ме остави.

- Нека сключим сделка. - Джено се усмихна. - Съгласи се да излезем веднъж и ако все още не ти харесвам ти обещавам, че ще те оставя.

ЯнгЯнг се замисли. Ако откажеше имаше голяма вероятност Джено да продължи да му досажда и да се влачи след него.

- Обещаваш, че наистина ще ме оставиш?

- Да, дори ако искаш ще спра и да говоря с теб, но поне първо ми дай шанс. Само една среща.

- Добре. Но само една.

- Да! - извика Джено и се засмя доволно. - Утре вечер свободен ли си?

- Свършвам работа в седем, така че ще дойдеш да ме вземеш. И ти решаваш къде ще отидем. - ЯнгЯнг не изчака отговора му, просто мина покрай него и напусна стаята.

Джено продължи да се усмихва, докато не чу някой зад себе си.

- Отново ли досаждаше на Янг?

Русокосия се обърна и погледна към Джехьон.

- Той се съгласи да излезем. - каза доволно Джено

- Наистина?

- Да, е условието беше, че ако после все още не ме харесва ще го оставя, но... - той замълча засмисляйки се и изражението му се помрачи. - Съгласи се само защото иска да го оставя.