Darkhalls | Dojae

15

Джехьон въздъхна докато гледаше втренчено в пода. Тъкмо се бе преоблякъл и седеше на края на леглото. Най-накрая дойде денят в който щеше да се пребере. Раната му вече бе почти напълно зараснала, след няколко дни Дойонг щеше да му махне конците, но вече нямаше причина да остава тук.

Дойонг и Джони се съгласиха и му позволиха да се пребере, което зарадва Джехьон. Звучеше му почти нереално, че най-накрая щеше да бъде в дома си, да спи в леглото си, също така да се върне на работа.

Преди час беше толкова щастлив и не можа да осъзнае как се стигна до сегашния момент.

Изведнъж докато се преобличаше и си мислеше как ще се прибере, ще бъде сам и ще е на спокойствие, се почувства странно. Някак мисълта да е сам не му допадаше.

Докато беше тук свикна Хендери да идва в стаята от време да време и да разговарят, също и честите посещения на Сиченг, дори бе свикнал и с присъствието на Джони.

И Дойонг.

Да може би това го притесняваше всъщност. Не го интересуваха другите толкова колкото това, че всъщност вече нямаше да вижда Дойонг, че Дойонг нямаше да го проверява, нямаше да се грижи за него, нямаше да има кой да го е грижа за Джехьон.

Не, че това бе нещо, с което бе свикнал. Нещо, за което Джехьон не обичаше да говори бе детството му. Откакто се помнеше беше в сиропиталище и там нещата не бяха цветущи. Когато отиде при първото си приемно семейство, нещата не бяха по-хубави, а за следващите дори не искаше да говори.

Все пак бе успял да подреди живота си, въпреки очакванията на всички той да се провали. 

До сега не знаеше какво е чувството някой да го е грижа за него, а сега вече веднъж имайки възможността да разбере му бе прекалено приятно, за да се примири с мисълта да не го усеща вече. Но изобщо нужно ли бе това?

Дойонг му бе признал чувствата си и желанието да е с него. Единственото, което заставаше между една евентуална връзка между тях бе самия Джехьон. Колкото повече го премисляше толкова повече искаше просто да бъде с него, да се опита, но мамка му можеше ли да му има доверие?

Вратата се отвори и не друг, а именно Дойонг влезе тихо в стаята. Той спря на място и се загледа в Джехьон, който явно не бе забелязал присъствието му.

- Хей, какво има? - попита Дойонг стряскайки го. - Мислех, че се радваш, че се прибираш?