Darkhalls | Dojae

46

Когато Джони и останалите се върнаха в имението на Тейонг, бяха посрещнати още на входната врата от Тен.

- Джони! - извика той щом го видя да влиза, за момент напълно игнорирайки другите двама. - Бях започнал да се тревожа за теб!

Джони го погледна изненадано и след това се усмихна леко. Тен се притесняваше за него. Ако ситуацията бе друга, сигурно щеше да лети от щастие, но сега имаше нещо много по-важно, което засягаше всички.

- Хендери и... - започна той, но Тен го прекъсна.

- Вече са тук. Хендери каза, че сам ще се погрижи за раната на Янг, а Шяоджун ще му помогне.

Джони кимна и всички отидоха във всекидневната където ги чакаха останалите. Веднага щом престъпиха прага на стаята, Дойонг скочи от мястото си.

- Разбра ли защо са тук!?

- Да. - отвърна Джони. - За нас. Иска двамата да се върнем при него.

- Няма шанс. - заяви твърдо Дойонг, без дори да се замисля.

- И аз това му казах. Но Джиньонг настоя да си помислим. Каза, че отново ще говорим след няколко дни.

- Каза ли поне защо иска да се върнем?

Джони поклати глава.

- Може би му трябват вампири, ако се е забъркал в неприятности с някой друг клан. - предположи Кун.

- Вампири!? - извика Сиченг, който седеше до него. - Я пак!

- После ще ти обясня, сега не е момента. - каза му Кун.

- Джиньонг иска само вас двамата, нали? - попита Тен.

- Да. Имаш нещо в предвид? - Джони го погледна в очакване.

- Ако има проблеми с друг клан, няма смисъл да търси само двама. Щеше да иска помощ и от Тейонг. Все пак клана на Джиньонг е силен и ако има нужда от помощ няма да е заради някоя дреболия.

- Той е прав. - съгласи се Тейонг. - А и защо му е да напада толкова наоколо. Ако имаше нужда от помощ нямаше да си губи времето и щеше веднага да говори с тях.

- Има само един начин, по който ще разберем. - каза Кун и се изправи. - Лукас.

Дойонг кимна и погледна към Джехьон.

-Стой тук Дже. Ще се върна след малко.

Джехьон се съгласи мълчаливо, погледа му проследи Дойонг, докато той не напусна стаята.