Darkhalls | Dojae

19

- Влез! - извика Дойонг, щом чу почукване на вратата.

Предполагаше, че бе Хендери, който най-вероятно караше седмата си почивка за деня, но щом вратата се отвори Дойонг замръзна на място.

- Какво е това изражение? - попита новодошлия, докато затваряше след себе си. - Не се ли радваш да ме видиш?

- Какво искаш Джънгу? - попита с досада Дойонг.

Джънгу никога не бе крил синпатиите си към чернокосия. Въпреки че, симпатии бе меко казано. Но чувствата определено не бяха взаимни. Дойонг бе сигурен, че още при една от първите им срещи, бе достатъчно ясен и категоричен, че не проявява абсолютно никакъв интерес към Джънгу.

Но през всичкото това време той не се бе отказал, с което всъщност дори да не го осъзнаваше единствено караше другия да не го харесва още повече.

И причината да не го харесва не бе само защото е един от хората на Тейонг. Джънгу бе егоист, себичен, мислеше си, че може да има всичко.

- Исках да те видя. Надявах се, че ще дойдеш с брат си, когато той ни посети, за да говори с Тейонг за онзи прокурор, но уви. - Джънгу се приближи и застана пред бюрото му слагайки ръце на плота. 

- Онзи прокурор си има име. - каза студено Дойонг.  

- На кой му пука. - Джънгу извъртя очи. - Тейонг е станал прекалено мекушав, изненада ме, когато се съгласи с Джони да го оставят жив.

- Джехьон не представлява заплаха.

- Не можем да сме сигурни. Тейонг не трябваше да пращя начинаещи да му вършат работата. Знаех си, че Джемин и Марк няма да успеят да го убият, Марк дори се провали втория път. Ако беше изпратил мен...

- Млъквай! - процеди през зъби Дойонг удрайки с длани по бюрото си, след като се изправи рязко. - Не се доближавай до Джехьон.

- Не разбирам, защо толкова защиваш този. - Джънгу скръсти ръце и се намръщи. 

- Това не те интересува.

- Напротив, интересува ме. С какво той е по-добър от мен, хм?!

- Няма база за сравнения. Той няма нищо общо с теб. Не е егоист, нито пък се държи като разглезено дете, което е свикнало да получава всичко, което поиска. 

- О, моля те. - Джънгу се засмя, едва сдържа желанието да извърти очи. - Не можеш да имаш нормална връзка с него. Той не е като нас. Не е като мен. Съмнявам се, че ще те приеме или ще се опита да те разбере.