Darkhalls | Dojae

10

Джехьон бягаше. Намираше се на същия онзи път, по който караха със Сиченг когато ги нападнаха. Бягаше, но сякаш стоеше на едно място, опитваше се да бърза, но сякаш нямаше сила да тича по-бързо. Защо изобщо бягаше?

Погледна назад през рамо и го видя. Един от маскираните мъже. Преследваше го и почти го бе настигнал. Джехьон погледна отново напред и видя друг. Той хвана яката му и погледна в очите му.

Джехьон никога нямаше да е способен да забрави очите на нападателя от болницата. Въпреки че, лицето му бе скрито от маска, разпозна това, че се усмихва по очите му.

- Сега вече е свършено с теб.

Джехьон усети как студени тръпки се спуснаха по гърба му и в следващия момент всичко изчезна.

Джехьон отвори очи рязко, погледа му срещайки стената срещу, която се намираше познат шкаф. Дишаше тежко, още не можейки да дойде на себе си. Беше сън. Всичко е било само един кошмар.

Изведнъж тъмната стая се освети от светкавица, след която последва силна гръмотевица. Джехьон стана рязко, стряскайки се и изпъшка усещайки последвалата болка от движението му. Погледна към прозореца в ляво от него. Едва сега си даде сметка, че навън валеше.

Джехьон стана бавно и внимателно от леглото и отиде до прозореца.  Чуваше се как капките падат шумно по стъклото. Дъждът бе пороен, виждаше се, макар и на слабата светлина от уличните лампи, как водата течеше по улицата. Последва още една гръмотевица и Джехьон подскочи.

Отдели се от прозореца и се огледа из стаята, която изведнъж му се стори изключително малка.

Имаше чувството, че е в капан. Налетяха го лоши спомени. Неща, от детството му, които се опитваше да забрави.

Не можеше да остане тук. Трябваше да излезе, поне за малко. Джехьон се насочи към вратата и отвори тихо. Излезе навън и тръгна надолу по коридора,докато не стигна до стъпалата. До сега не бе слизал на първия етаж.

Слезе внимателно по стълбите. Къщата бе наистина голяма. Озова се в обширно антре, в ляво забеляза голяма двойна врата и реши да отиде там. Хвана дръжките и отвори вратите, пристъпвайки навътре. Това явно бе всекидневната. Преди да има възможност дори да се огледа Джехьон чу глас, който го изкара от мислите му.

- Джехьон? Защо си буден?

Погледа на Джехьон попадна върху Дойонг, който седеше на едно от канапетата.