Darkhalls | Dojae

26

Тейонг влезе в стаята си тихо и веднага погледна към леглото.

Юта все още лежеше, бе покрит със завивките, за да скрие голото си тяло. Би предпочел да се облече, но Тейонг бе направил дрехите му напълно неизползваеми, повечето разкъсани.

Японеца чу отварянето на вратата, но не отреагира, единствено придърпа завивката повече към себе си и продължи да се взира с празен поглед към големия прозорец срещу него.

Тейонг пристъпи към леглото и седна на края. Загледа се в Юта, който бе обърнат с гръб към него. Качи се на леглото и застана зад него, протегна ръка и бавно отмести завивката.

Юта отново не отреагира и това подразни русокосия.

- Нищо няма да постигнеш с това.

Мълчание.

- Това държание започва да ми лази по нервите.

Мълчание.

- Спри да ме игнорираш иначе...

- Иначе какво? - попита тихо Юта. - Какво ще направиш?

- Знаеш, че никога не бих те наранил. - Тейонг го обърна към себе си.

- Можеш да ме затвориш тук, но не можеш да ме принудиш да разговарям с теб.

- Защо трябва да си толкова твърдоглав? Обичам те и знам, че и ти ме обичаш. Защо всичко се промени щом разбра какъв съм?

- Мисля, че вече изясних това. - Юта понечи да се обърне, но Тейонг го спря. 

Русокосия го обкрачи и понечи да го целуне, но Юта извъртя глава настрани.

- Недей. - прошепна той.

- Но е толкова трудно да ти устоя. Обожавам да докосвам меката ти кожа и да чувам нежните ти стонове.

- Моля те недей. Не мога повече. Не ти ли беше достатъчно?

- Хм, добре. - усмихна се Тейонг. - Разбирам, че имаш нужда от почивка. Няма да те насилвам щом не искаш.

Той се отмести от него, но единствено, за да може да легне и да го придърпа към себе си.

- Защо не се отпуснеш усещам колко напрегнато е тялото ти. Сякаш се страхуваш от мен.

- Какво направи с Джехьон? - попита го Юта и се опита да се отдалечи от русокосия, но Тейонг единствено го пристисна повече към себе си.

- Отново този Джехьон.

- Отговори ми. - настоя Юта, при което Тейонг се засмя.