Darkhalls | Dojae

42

Очите на Сиченг се разшириха щом осъзна какво се случваше. Лицето на мъжът пред него бе безизразно. Ръцете му бяха обвити здраво около врата му, но въпреки това не прилагаше натиск.

Сиченг се възползва от това и успя ловко да изблъска другия  от себе си. Затича се надолу по коридора, но скоро се строполи на пода по лице, другия поваляйки го.

Сиченг изстена от болка. Бе успял да се подпре на ръце, но поемайки цялата си тежест и тази на другия толкова изведнъж, му дойде в повече, китката на едната му ръка се изкриви на страни.

Той веднага обви пръсти около нея. Болеше го при най-малкото движение и бе сигурен, че е счупена.

Нападателя му го обърна с лице към себе си. Разтвори устни и в тъмното пробляснаха зъбите му. Погледа на Сиченг попадна върху чифтовете по дълги и заострени зъби и се намръщи.

Какво по дяволите?!

Първата му реакция бе да го изблъска с ръце, но това бе невъзможно като се имаше предвид в какво състояние бе едната му китка. Затова го отблъска с ритник и побърза да се изправи, игнорирайки прерязващата болка. Затича се надолу, трябваше да стигне при останалите, нямаше начин да се справи сам с него, докато бе ранен.

Сиченг се спря на място, правейки му впечатление, че не чуваше стъпки около себе си. Огледа се наоколо в тъмнината. Нападателя можеше да изскочи изневиделица по всяко време. В момент на паника Сиченг не можеше да разсъждава, не знаеше какво бе правилно да направи. Но със сигурност най-лошия вариант бе да остане.

Обърна се и се затича, но скоро усети как се сблъска с някой и съзнанието му веднага възприе този някой като нападателя. Първата му реакция бе да се отбрани, до колкото можеше, но преди да успее да направи каквото и да е, чу познат глас.

- Сиченг, какво по дяволите става!? - извика Кун, гледайки го уплашено.

Сиченг най-накрая се отърси от паника, която бе завладяла съзнанието му и погледна пред себе си. Виждайки Кун и малко зад него, Дойонг и Джехьон, си отдъхна.

- Т-тук има някой. - изшептя той. - Н-някакъв мъж ме нападна.

Сиченг погледна към лявата си ръка и обви пръсти около китката си. Кун проследи това му действие.

- Какво ти е на ръката?! - попита той притеснено.

- Мисля, че китката ми е счупена.