Darkhalls | Dojae

44

След срещата с Тейонг, всички останали с изключение на Дойонг, отидоха в управлението.

Джехьон смяташе да провери как е Сиченг, с който бе говорил сутринта и за негова изненада разбра, че всъщност другия щеше да е на работа.

- Джехьон? - Кун го спря, преди да е завил по коридора.

- Да. - Джехьон го погледна объркано.

- Мисля, че ще е добре ако Сиченг остане с вас в дома на Тейонг тази вечер.

- Прав си, но как ще го направим без да разбира за...вас?

- Кажи му, че просто довечера ще се събирате с Юта и Хендери, и го покани.

- Добре. Ще отида при него. - Джехьон кимна и се насочи към кабинета му.

Той отвори вратата и надникна вътре преди да влезе. Сиченг вдигна поглед към него и се усмихна.

- Хей, Дже. Тази сутрин закъсня.

- Имах малко работа с Дойонг. - обясни Джехьон, смеейки се нервно.

- Ммхм работа. - Сиченг повдигна вежди и се ухили широко.

- Не такава работа. - Джехьон извъртя очи и пристъпи на вътре, сядайки на стола пред бюрото на другия. - Престани да се правиш на идиот.

- Ще се престоря, че не съм те чул.

- Как е ръката ти?

- Боли, но е поносимо. - каза Сиченг с измъчено изражение.

- Трябваше да останеш вкъщи и да си почиваш.

- Ако си бях останал вкъщи, щях да се побъркам да стоя сам. Така поне се разсейвам.

- Е, като говорим за расейване. Довечера ще излезеш с мен. Ще се видя с Юта.

- С Юта? - изненада се Сиченг. - Не знаех, че сте близки.

- Ами все пак сме съседи. Въпреки, че напоследък явно остава в дома на Тейонг.

- Е, ти пък на практика живееш при Дойонг.

- Това не е от значение сега. - Джехьон извъртя очи. - Ще дойдеш ли?

- Да, защо не. 

Джехьон съблече сакото си и го метна на облегалката на стола. Сиченг се вгледа във врата му и подла усмивка се настани на лицето му, щом забеляза тъмните петна по кожата му.

- Някой си е прекарал доста добре.

Джехьон се намръщи, виждайки дразнещото изражение на другия.