Darkhalls | Dojae

38

Дойонг влезе в кабинета на Джони, като отвори вратата рязко и бързо пристъпи на вътре, а после затвори след себе си.

Джони погледна към него и се облегна назад, кръстосвайки ръце.

- Предполагам си разбрал?

- Да. - Дойонг седна на стола, който се намираше пред бюрото. - Имаш ли предположение за случилото?

- Врата бе разкъсан, а ръцете, откъснати. Съмнявам се, че е нападание на животно. С Тен смятаме, че е възможно да е някой убиец. Мислим да разпитаме Юта. Като психолог би трябвало да знае за хората с психични разстройства и може да ни помогне.

- Тейонг, няма да ни позволи да се видим с Юта.

- Той го е пуснал.

- Нима? - изненада се Дойонг.

- Да, Кун ни каза тази сутрин. И до колкото разбрах, Тейонг не го приема добре. Не говори с никой и са спрели да нападат. 

Дойонг се облегна назад и кимна бавно. Той се загледа в лицето на брат си и забеляза нещо, което не бе наред в изражението му. Джони отбягваше очния контакт с него и нервно прехапваше устната си.

Дойонг познаваше брат си много добре и знаеше, кога премълчава нещо. Въпреки че, Джони винаги му споделяше всичко, имаше моменти, когато премълчаваше, за да не го тревожи. Знаеше, че в такъв случай щеше да е много трудно да го накара да му каже какво не е наред, затова трябваше да подходи деликатно.

- Джони, сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш нещо? - попита го Дойонг тихо.

Чувайки въпроса му, Джони вдигна поглед към него и се усмихна опитвайки да прикрие притеснението си.

- Да, просто... Съм замислен, заради случая.

- Джони, познавам те.

- Не е нищо сериозно Дойонг. - въздъхна по-големия.

- Тогава щом е нищо ми кажи.

- С Тен мислим, че може да е някой вампир... който е дошъл тук... - Джони каза без особено желание, но не спомена за този, за който Тен преполагаше, че е.

- Трябва да сме много препазливи и да не оставяме Джехьон сам. 

- Разбира се. Не се тревожи ще се справим.

Дойонг се изправи и тръгна към вратата.

- Ще отида да видя как е Джехьон.