Darkhalls | Dojae

29

Щом заведоха Дойонг при останалите, оковаха веригите, които държаха ръцете му към стената и излязоха от помещението затръшвайки вратата.

Дойонг се огледа и видя Джони, който се намираше до него, а другите трима бяха оковани на отсрещната стена.

- Дойонг. - Джони погледна към брат си притеснено, виждайки прашните му и раздърпани дрехи, което бе  в следствие на това, че го влачеха по земята до стаята.

- Не ми говори! - изръмжа Дойонг.

- Виж не му се ядосвай... - започна Тен, но замлъкна и преглътна тежко, щом Дойонг насочи злобния си поглед към него.

- Страхотно е, че и вие с Джено сте участвали в това. Накрая не постигнахте нищо.

- Ти сякаш постигна нещо, след като дойде сам! - извика Джони, ядосан, че брат му обвиняваше Тен.

- Имах ли друг избор, след като ми счупи врата и реши да...

- Нямах друг избор! Ти щеше да отидеш сам и щеше да поставиш в опасност и себе си и Джехьон.

- А сега сякаш не сме!

- Млъкнете и двамата! - извика Хендери. - Планът щеше да проработи, но Тейонг е разбрал, че Шяоджун е идвал при нас.

- Това сега няма значение. - намеси се Джено, говорейки тихо и спокойно. - Няма да постигнем нищо ако се караме.

- Той е прав, трябва да измислим как да се измъкнем от тук. - съгласи се Тен. 

- Може би ще успеем да се измъкнем, когато дойдат следващия път да ни отвържат. - предложи Джони, но никой не каза нищо.

Истината бе, че бяха доста отчаяни, не знаеха какво да направят в момента всичко изглеждаше почти невъзможно. Въпреки че, никой от тях не искаше да показва, колко притеснени бяха.

- Успя ли да видиш къде държат Джехьон? - Джони наруши тишината.

- Да. - кимна Дойонг. - Почти бяхме успели да се измъкнем.  Щяхме да тръгнем да ви търсим, но... Тейонг се появи и...

Той замлъкна, спомена за това , на което бе станал свидетел само преди минути го побъркваше. Не знаеше дали имаше силите да го каже.

- Джехьон е добре.. нали? - попита Тен притеснено.

- Не. Тейонг... той пи от кръвта му. Измъчваше го... а аз не можех да му помогна...