Yoonmin

7.

Музиката се чуваше силно, сякаш беше в главата на всички. Светлини се сменяха в различни цветове. Хората танцуваха...е повечето. Някой просто не можеха да стоият прави без да залитат на няколко пъти, заради количеството алкохол, което бяха изпили.

Всички се бяха събрали и след като честитиха на Джунгкук рождения ден отидоха да де запознаят с диджея.

-Хей, Джимин! - извика той на момчето и го прегърна.

Всички се запознаха.

- Хей, Намджун знаеш ли кога ще се прибере Джин. - попита Джимин за своя братовчед диджея.

-Ами да, още утре, но...

-Но?

-Ами трябва да ти кажем утре. Ще дойдем у вас. Изненада. - усмихне се.

-Ъм, ок. - отговори очуден и заинтригуван.

-Отивайте да се забавлявате деца. Уж за това дойдохте. - рече им всело Намджун.

Всички го послушаха и повечето се разпръснаха. Приятелите от класа на Джунгкук отидоха на бара. Тае и той отидоха да танцуват първо.
А Джимин просто си стоеше. Той много не харесваше дискотеки. Единствено се наслаждаваше на музиката. Пиеше много много рядко. Юнги отиде при него.

-Хей, защо стоиш просто така? - попита го.

-Дискотеките не ме влекат много...

-Ясно...

Те просто стояха и мълчаха, загледани в пространството и никой не смееше да проговори...

И тогава Юнги хвана ръката на Джимин и го заведе на дансинга.

-К-какво правиш? - попита Джимин.

-Ще танцуваш ли с мен, Чими?

И ето го пак онова сладко засрамено личице при изричането на това име. Той се успокои, че едва ли се е забелязало в тази тъмнина, но Юнги го познаваше много добре.

-Р-разбира се? - чудеше защо заекваше.

Музиката беше бърза и танцуваха доста добре. Но някой бе поръчал бавна песен и изведнъж музика стана бавна, красива. Юнги го прегърна през кръста, а Джимин сложе ръцете си около врата му и облегна глава на рамото му. Лицето  му беше толкова зачервено, че все едно светеше. Юнги осъзнаваше това и леко се усмихна. Танцуваха красиво в ритъма на бавната мелодия.

Скоро песента свърши. И те се погледнаха очи в очи...

-А-аз трябва да отида до тоалетната! - каза Джимин и се запъти на там.

Юнги отново се усмихна и реши да го изчака.

Джимин влезе и се погледна в огледалото. Какво трябваше да направи? Защо избяга? Наистина ли се влюбваше? Или е влюбен! Да се остави ли на чувствата си? Не знаеше какво да прави.

Но някой прекъсна мислите му. Някакъв мъж влезе и веднага хвана око на Джимин. Приближи се до него.

-Ей, котенце. Защо си стоиш така самичкоо? - каза му мъжът и се доближи буквалното до врата му.

-К-какво искате от мен!Махнете се! - каза много уплашено момчето.

Последва ироничен смях от страна на мъжа.

-Мисля, че много добре знаеш какво искам. Както знаеш, че няма да се измъкнеш мъник!

Мъжът започна да обсипва с целувка врата на момчето.

-О-остви ме моля те! - заплака Джимин.

-Мм..не мсиля така коте!

Джимин се опитваше да се отдръпне, но нямаше как. Беше притиснат към стената. А целувките на мъжа станаха по силни и слизаха по плочките на момчето. Джимин плачеше и викаше, но нямаше кой да го чуе. Музиката беше твърде силна.

Когато мъжът щеше да му свали останалите дрехи някой отвори вратата на тоалетната и като видя гледката веднага удари с юмрук мъжа няколко пъти и го свлече на земята. И искаше да го удари още няколко пъти, но бе спрян от Джимин.

-Стига, той е в безсъзнание!

-Не му стига!

-Юнги, моля те. Престани!

-Добре. Ти добре ли си? Направи ли ти нещо?

-Д-да добре съм. Спокойно. - но не си личеше много. Джимин се вкопчи в Юнги, който го прегърна много силно.

-Хайде да се прибираме. - каза Юнги и хвана ръката на момчето до себе си и тръгнаха.