Yoonmin

15.

Времето бе мрачно. Скоро щеше да завали. Момчетата вече бяха дошли и отдавана бяха оставили багажа си. Чакаха само шофьора да викне да се качват.

Скоро се качиха в автобуса. Джин и Намджун седяха заедно, а другите бяха зад тях като Юнги беше от вътрешната страна до прозореца, а Джимин до него. Шуга затрепери и Джимин го прегърна, а той се сгуши в него. След което двамата заспаха на двойната седалка.

Но тревогата на Юнги не го остави да проспи целия път. Събуди се и погледна през прозореца... Валеше, но вече бяха извън града. Гледаше как капките се спускаха по прозореца и замъгляваха гледката...

Беше го страх...но не, не затова, че автобуса ще се преобърне, не можеше да го обясни просто споменът... споменът му носеше болката и страхът.

Обърна глава и видя сгушилото се в него момче как спокойно спеше. Усмихна се.

Той имаше някой, който бързо го кара да забрави всичко... да се почувства сякаш нищо не му трябва, а само да е с него, да вижда всичко по-различно, по-красиво, по-весело. Той си имаше Джимин. Това му стигаше.

Той погали косата на Джимин и го целуна по челото.

-Обичам те, Чими. - каза тихо до ухото му.

Момчето се събуди и отвори красивите си очи като прикова поглед в тези на Юнги, след което се усмихна.

-И аз те обичам, Юнги хьонг. - отговори му Джимин със сладък глас.

-Юнги хьонг? Това е ново и звучи сладко... Харесва ми. - каза Юнги и се усмихна, а Джимин се сгуши още повече в него.

-О, колко сте сладки! - извикаха едновременно Джин и Намджун.

-Момчета! - извикаха другите и се засрамиха, което накара по - големите да се за смеят.

-След около час ще пристигнем да знаете. - каза им Джин.

-Добре. - отговориха.

Скоро бяха стигнали хотела, намиращ се в планината. Гледката беше уникална.