10.

90 5 1
                                    

-Защо ме повика, млади момко? Проблем с къщата ли има?

-Извинете ме, че така стана, господин... Канг, но спешно трябва да се върна в родния ми град! И тръгвам днес извънредно. Но, разбира се, ако е нужно ще платя за цял месец. И всичко е в ред тук, както се подписах. - рече Шуга на хазяйна.

-Виждам, виждам. Жалко, надявах се, че ще останеш по-дълго.

-И аз така си мислех... Е, каква сума искате? Защото наистина трябва да тръгвам...

- Ех, не ми трябват пари, момче. - рече старецът със съвсем променен глас, не стар глас. - Така и не разбра, че не трябваше да се връщаш в този град! Какво му беше лошото на Дегу? Мислех, че ти е добре там. Добре се устрои. Как така изведнъж реши да се върнеш в Сеул, Мин Юнги?

-Но... вие откъде... Какво по дяволите?! - рече шокирано и объркано Шуга.

От другия човек се чу само зловещ неприятен смях. И стареца сложи ръце на лицето си като дръпна силно кожата и тя се от късна грозно, показвайки истинското му лице.

-Господин Парк?!

-Не е за вярване, че не се и усети. - подсмихна се мъжа. - Но сега, когато знаеш не мога да те оставя да избягаш.

-Какво искате от мен, господин Парк?! - попита ядно Шуга.

-Какво искам ли, момче?! Да страдаш!

-Какво съм ви направил аз?! Защо по дяволите аз?! И как можахте да причините всичко на собствения ви син?!

-Ти?! Ти нищо не си направил! Твоя баща направи нещо! Нещо, за което избяга и не се върна. Нещо, за което трябва да си плати. А ти си идеален за това!

-ЛЪЖЕЦ! Баща ми не би ни оставил и не би направил нищо лошо!

-Така ли мислиш?! Жестоко се лъжеш, момче! Баща ти беше изрод като теб! Изрод, който обичах! А той?! Избяга като страхливо дете, какъвто бе! Изценирах смъртта на майка ти и брат ти, за да ги заловя. За да може той да дойде да ги спаси. И да има смелостта да ме погледне в очите. Но толкова време така и не се появи! - изрече с глас пълен с болка, но и глас, отдавна забравен от доброта.

Шуга изгуби дар слово. Не можеше да проговори и само се визираше в зловещото му лице.

-Не вярваш ли момче?! Искаш доказателство погледни! - рече той.

Извади от джоба си някаква снимка и когато Шуга я фокусира видя, това което не искаше - неговият баща и бащата на Джимин... заедно.

-Не... Не... Няма как - изричаше накъсно Шуга.

-А, не ме интересува. Твърде много казах. Така, че - той щракна с пръсти.

В стаята се появиха две огромни мутри и завързаха Шуга, който едвам се осъзна, за да се съпротивлява. Ала неуспешно.

-Най-сетне! Всичко е в ръцете ми. Ти - моето отмъщение. И Джимин, най-сетне ще разбере, че никога повече не трябва да търси любов в такива като вас, нас и прочие.

Шуга се опитваше да махне завързаните ос крака и ръце. Но скоро се отказа, виждайки че няма смисъл.

-Какво си направил с него?! - извика яростно Шуга.

-Аз нищо няма да му направя, а един ученик, който сам предложи услугите си.

-Какво искаш да кажеш?!

-Той ще получи втора съсипана връзка! Интересно колко време не искаше да общува с когото и да било, но напоследък усещах как се поддава на чувствата си и копнежа за друга връзка, за да забрави болката, която му причини. Още по-хубаво, че ти свърши останалата част в Дегу с онази работа. - смееше се зловещо.

-И планът е че онзи ще го зареже?!

-Много малко фантазираш, момче! Нещо още по-ужасно. Ще го зареже след първата им нощ!

Шуга отново онемя. Първата мисъл му беше, че трябва мигновено да се измъкне от тук и да тича с възможно най-бърза скорост към Джимин. А втората - Джимин наистина ли го бе забравил, чак толкова, че да се отдаде на друг и то първият път? Но колкото и да го болеше, трябваше да се измъкне възможно най-скоро, преди да стане късно.




YoonminWhere stories live. Discover now