Yoonmin

18.

Сутрешните слънчеви лъчи се прокрадваха из стаите в бунгалата. Утрото бе отдавна дошло.

В стаята Джимин и Юнги все още спяха, като бяха сгушени един в друг. Но скоро по-големият се събуди, оглеждайки се наоколо, като си припомни, че бяха на почивка. Тогава се усмихна, като видя по-малкото момче как го беше гушнало и се чуваше равномерното му спокойно дишане.

Юнги целуна челото на Джимин като му прошепна:

-Обичам те, не знам какво бих правил без теб...

Джимин се събуди от това и отвори прекрасните си очи, гледайки в тези на гаджето си и се усмихна.

-Няма и да разбереш... Винаги ще съм до теб...И аз те обичам. - отвърна му и дари устните му с една прекрасна нежна целувка.

-Трябва да ставаме - каза Юнги и стана, за да се облича, като Джимин последва примера му, макар че и двамата не искаха този им момент да свършва.

Облякоха се и тръгнаха към малкия ресторант наблизо. Там се срещнаха с Намджун и Джин, които ги прегърнаха и им се зарадваха.

-Готови ли сте за после? - попита Намджун.

-Разбира се! - отговориха и двамата.

-Добре, ние отиваме да си оправим раниците за изпът. И като закусите и се оправите, ни пишете да тръгваме.

-Добре.

-О, и си облечете нещо по дебело. Все пак сме в планината! - извика отдалечилия се Джин.

А двете момчета се засмяха и отидоха да закусват.

-Хей, вчера искаше да ми кажеш нещо за Намджун, помниш ли? - попита Чим.

-О, да... Щях да ти казвам, че ми изглежда много познат, но... може да съм се припознал...или не се сещам.. - Юнги отново се позамисли дали го познава, но така и не се сети, за това продължи със закуската си.

-Странно...Аз го познавам от братовчед ми. Все пак са заедно и ни запозна... Честно не знам много за него... - отвърна Джимин.

Двамата приключиха със закуската си и тръгнаха да си вземат и те раниците. Бяха ги приготвили от предната вечер да не се занимават днес.

Облякоха други дрехи все пак Джин си беше прав, че си е студено. Юнги си сложи една сива тениска и отгоре черен дебел сутчър с бели илюстрации и дълъг споретен панталон. Джимин облече една синя тениска и отгоре бял пухкав сутчър с илюстрация на малко котенце и също облече спортен панталон.

Когато бяха готови обуха кецовете си, взеха си раниците и писаха на Джин и Намджун, че отиват пред тяхното бунгало.

-Е, да тръгваме. - каза Джин и всички тръгнаха...

Скоро стигнаха лифта и се качиха. Никой не го беше страх и всички се наслаждаваха на гледката около тях. Двойките си държаха ръцете и се усмихваха на този момент.

Скоро стигнаха по-високата част, слязоха от лифта и се запътиха, за да се изкачват още по-нависоко.