Yoonmin

24.

-Ало? - чу се сънлив глас.

-Намджун, аз съм Юнги. Да не те събудих?

-О, здравей племеннико. Не, не си. Бъди спокоен. Как си?

-Супер съм. - отговори развълнувано.

-Това е чудесно, има ли нещо?

-Ами утре ще се явявам на изпитите за университета.

-Това е страхотно, но какво има?

-Ами Джимин няма да може да дойде. Тогава е на училище. Много ще се радвам, ако ти дойдеш.

-Ама разбира се. Как бих пропуснал това? - засмя се Намджун.

-Супер, благодаря! - зарадва се Юнги.

-Няма за...

-НАМДЖУН!!! КАКВО СИ НАПРАВИЛ? - чу се ядосания глас на Джин.

-Какво става? - попита Юнги.

-ЗАЩО ТИГАНЪТ Е ЗАЛЕПНАЛ ЗА КОТЛОНА?!

-Ъм, аз май трябва да затварям, племеннико. Ще се видим утре. Чао.

Ча... - вече връзката беше прекъснала.

Юнги се засмя на караницата им и реши да пише на Джимин.

Yongi93: Хей, как си? Какво правиш?

Chim95: Добре съм, хьонг. Уча за утре. Много съжалявам, че няма да дойда на изпита ти.

Yongi93: Не се тревожи, Чими. Намджун ще дойде с мен.

Chim95: Сериозно? Това е страхотно.

Yongi93: Хей, като каза, че учиш, нали каза, че се затрудняваш по някои предмети. Искаш ли помощ?

Chim95: Не искам да те затруднявам, хьонг. И помолих Те да ми помогне. След малко ще учим. Извънземното го бивало по математика.

Yongi93: Ами добре, но ако мога да помогна, винаги мога да отделя време.

Chim95: Зная, хьонг.

Yongi: Добре, ще ви оставям да учите. И не стой на опасно близки разстояния до извънземното!

Chim95: Ревност?

Yongi93: Не! Предпазни мерки.

Chim95: Аха... Хьонг Те си има гадже и знаеш, че те обичам <3

Yongi93: Зная, Чим. И аз те обичам <3 <3 <3

Chim95: До после, хьонг.