Yoonmin

29.

-И така разбрахте ли разликата между Past Simple и Present Simple Tense? - госпожата по английски попита класа.

- NO! - отговори заедно целия клас.

-Ох, деца, какво ще ви правя? Как ще се справите на теста, а? Слушайте повече в час! - каза им гопосжата с къса, леко накъдрена черна коса и тъмно зелени очи, облечена в червена блуза и дълга черна пола.

-Да, госпожо! - отвърна целия клас.

-Свободни сте! - рече тя и всички нагърбиха раниците си и излязоха от стаята.

- Hey, Te. - попита Джимин.

-Yes?

-English kills.

-Yes! - отвърна Техьон и двамата се засмяха.

-Хей, Джимин?

-Да?

-Трябва да ти кажа нещо, но не знам дали е добра идея.

-Не увъртай, Те. Кажи какво има. Нещо лошо ли е?

-Ами ти ще трябва да отговориш...

-Казвай, че взе да ме плашиш.

-Ами... нали днес се успах и пропуснах първия час.

-Да, и?

-Ами по пътя реших да си взема кафе и отидох до нашето, обаче не си взех...

-И???

-Ами отказах се, защото видях Юнги да прегръща Хосок и си продължих преди да ме видят...

-.....

-Добре ли си?

-А-аз не знам. М-може би не е това, което изглежда. Знаеш ли, благодаря, че ми каза и мисля, че не трябва да прибързваме със заключенията. Ще говоря с него и ще се изясним. Смятам, че така е най-добре.

-Уа, кога най-добрият ми приятел стана по-мъдър от мен?

-Че, ти кога си бил мъдър?

-Сърцето ми, това заболя! - каза Те, слагайки ръката на сърцето и двете момчета започнаха да се смеят.

Скоро след петнадесет минутният път, запълнен с много приказки, повечето от които пълни безсмислици, двете момчета стигнаха пътя, от където се разделят за своите домове.

-Хей, Те искаш ли да дойдеш в нас? Ако искаш покани и Джонкгук. После ще пиша на Юнги да дойде също. Искам да сте с мен, когато говоря с него.

-Разбира се, с теб сме. Да тръгваме и ще пиша на Джонгук.

-Благодаря ти! - зарадва се Джимин.

Скоро те стигнаха неговия дом, които хич не бе малък, но все пак не беше от онези богаташите къщи, чиито собственици искат да се хвалят със здравото си парично положение. Не, неговият дом, макар и просторен, изглеждаше толкова уютен.

Двете момчета влязоха, като събялкоха якетата си и ги закачиха на закачалките, след което се събуха и седнах на дивана.

Те си извади телефона, за да пише на гаджето си.

Only mine: Хей, Куки, ще дойдеш ли в Джимин, аз съм при него. После ще ти обясняваме.

MySweetRabbit: Ок, нещо лошо ли е станало?

Only mine: Ами и ние не сме сигурни, така че ела и ще ти обясним.

MySweetRabbit: Там съм до 15 минути.

Only mine: Ок

След определеното време се позвъня и след минути Джонгук се настани на дивана до двете момчета, като те му обясниха ситуацията.

-Ами прав си, че не трябва да правим погрешни изводи. Пиши му да дойде да говорите. Ще бъдем с теб!

-Благодаря ви, момчета.

Chim95: Хей, Юнги, като свършиш смяна, ела в нас. Джонкгук и Те също са при мен.

Yongi93: Добре, Чими. <3