Yoonmin

4.

Вечерта бе настъпила. Града се осветяваше от високи сгради, чиито собственици бяха включили своите ярки лампи, и уличните осветителни тела.

Голямата зала, намираща се от лявата страна на сградата на университета в Тегу, беше препълнена с много хора, които даваха скромни суми за билетите. Но тъй като бяха доста наброй, спечелената сума щеше да бъде достатъчна за благотворителната кампания.

Щом червените завеси се спуснаха, всички замлъкнаха и съсредоточиха вниманието си на сцената. Някои бяха включили камерите на телефона си, за да снимат, но никои не се беше вглъбил в мобилното си устройство. Всеки с нетърпение очакваше да започне, за да се наслади на представлението на младежите.

Червените завеси се вдигнаха и на сцената беше застанал Юнги, който бе седнал на красиво черно пиано. Беше облечен в черния си елегантен костюм от сутринта и русата му коса, която бе боядисал преди близо три години, стърчеше в различни посоки, но не като на тинейждърите, които не се поглеждат преди да хукнат към училището си. Той щеше да открие благотворителния концерт, като изсвири първата песен.

Музиката му, както винаги, разчувставаше всеки наоколо. Всички се вслушваха в бавната и красива мелодия. Юнги свиреше, докосвайки клавишите и съчетавайки добре подбрания ритъм.

Скоро песента свърши и се чуваха виковете и ръкоплясканията на публиката за перфектното откриване.

Завесета се спусна за кратък период от време и отново се вдигна. Тогава се появиха танцьори от момичета и момчета. Започнаха да танцуват и умело изпълняха балетическите си умения. След тях излязоха отново танцьори, които изпълниха хип хоп стил.

Всеки правеше невероятно това, което желаеше да прави и обичаше да го следва. Певци, още танцьори и музиканти излизаха и предсатавяха това, в което са най-добри и го правеха със страст. Накрая представлението завърши с красива пиеса, която докосна сърцето на всички, за да осъзнаят за какво са тук - да помогнат на колкото могат повече хора в нужда.

-Благодаря на всички, които се отзоваха на този благотворителен концерт в полза на много хора. Надявам се някой ден да успеем да подпомгнем на повече организации и да направим света едно малко по-добро място. И ако Бог даде, един ден целия свят да се превърне в едно прекрасно и добро място. Благодаря ви! - каза речта си накарая директора и завесите се спуснаха, докато се носеха още ръкопляскания.

Шуга излизаше през вратата отстрани на сцената, за да отиде при майка си и брат си, и да излязат заедно през главния вход. Но преди да ги настигне се блъсна в давама човека, които не забеляза.

-Много съжалявам не ви видях. - рече Шуга и вдигна глава, за да срещне погледа си с другите.  - Техьонг? Джонкук ? КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАИВТЕ ТУК?

-Хей, по-леко с тона. И ами преместихме се в родния град на Те.

-Но кога и защо?

-Преди три години, защото получихме заплашително писмо да заминем далеч от Сеул или щяха да ни убият.