9.

212 13 0
                                    

Г.Т.Ю.

След като Джимин си тръгна с Хоби влязохме вътре.

- Какво правиш тук? - прозвоча по остро от колкото исках, но не сме се виждали откакто ме заряза преди две години и половина.

- Ами а-аз... - Заекна притеснено.

Чак сега обърнах внимание с какво е облечен. Носеше черни прилепнали дънки, бяла тениска очертаващата плочките му и кожено яке. Да си призная изглеждаше секси.

- Ще кажеш ли какво правиш тук или ще си тръгваш! - Заплаших го и видях как се притесни.

- Н-не а-аз такова, и-исках да ти кажа ъ-ъм съжалявам, че скъсах с теб преди две години и половина и исках пак да с-се съберем защото аз още те о-обичам.

Останах стаписан. Не очаквах такова признание след толкова време. Мълчах за няколко минути и виждх притеснението му.

- Не мога Хоби. Та ти ме изостави и дори не се върна след катастрофата, за да видиш дали съм добре. Семейството ми почина    по-дяволите, а ти дори не се сети, че може и да стигна до самоубийство. Единствения който беше до мен е Джимин. Дори и скоро да беше се върнал от чужбина той беше до мен в най-трудния момент в живота ми. Съжалявам Хосеок, но не мога да съм с теб отново. Ако искаш след като или ако успея да ти простя изобщо можем да сме приятели.

Казах го вече със сълзи в очите и се надявах да ме е разбрал правилно. Той беше навел глава и сълзи се стичаха по лицето му.

- Разбирам, но няма да спра да се боря за теб.

Хоби си тръгна и реших да хапна нещо. После си легнах защото ми дойде твърде много напоследък. Но и тази вечер кошмарите не ме оставиха намира и тази вечер беше по-ужасно и от предишните.

Много благодаря на Anastasiq2003 за тази глава. Супер си. ❤❤❤😍😍

YoonminWhere stories live. Discover now