9.

87 6 2
                                    

-Хей! - извика Джимин на момчето, което стоеше на няколко метра от него.

Той го чу и се обърна, като се усмихна красиво.

-Здравей, Джимини! - рече другото момче.

-Как си Ян Хо? - попита го Джимин.

-Супер съм, ти?

-И аз така! Ъм... исках да те питам... Такова дали... Ъм.. - Джимин едвам довършваше изреченията си и на ум му идеше да се фрасне и си викаше "стегни се бе!"

Ян Хо се засмя и му рече:

-Ще ти е по-лесно да го изстреляш набързо.

-Добре... Ъ... Би ли искал да излезем... Такова да се помотаем някъде? - попита го и сега искаше да потъне някъде дълбоко в земята.

-Тоест като на среща? - попита Ян Хо.

-Да... Тоест Не! А... Както решиш ти.

-Добре. Значи е среща! Кога и къде? - запита Ян Хо.

-Довечера в осем? Да се разходим из парка близо до нас? И после да гледаме филм в нас? Разбира се, ако искаш? - попита го Джимин.

-С удоволствие. До тогава.

-До довечера.

Джимин се зарадва и паникьоса. И веднага отиде в тях да оправи всичко, тъй като в къщата му бе малко по разхвърляно.

След като оправи къщата звънна на Хоби.

-Кажи Джимини?

-Помощ! Ела в нас! Бързо!

-Добре, но какво става? Всичко наред ли е? Какво е станало? - стресна се Джей-Хоуп.

-Ще имам среща в осем. Не знам какво да правя. Нямам време. Моля те, помогни ми! - помоли Джимин.

-Първо: Стига си изстерясвал! Второ: Среща?! С кого?! Идвам! И трето: Джимине, ще те убия. Помислих, че нещо лошо е станало.

-Хаха, съжалявам. Добре спокоен съм. Идвай. - рече Джимин и натисна червената слушалка.

След минути Хоби нахълта в дома му.

-И така. Слушам те.

-Ще имам среща с Ян Хо. Ще излезем в парка. И после ще сме в нас да гледаме филм. Не знам как да се облека, каква храна да купя и какъв филм да гледаме! - рече Джимин.

-Успокой се. Хайде да отиваме до магазина да напълним този празен хладилник. По пътя ще мислим зя филма. За дрехите само да се върнем и веднага ще те облека подходящо! - каза му Хоби усмихнат.

-Добре. Хайде.

И тръгнаха към магазина.

-Та, нека да е страшен филм! - рече Джей-Хоуп докато слагаше в кошницта три пакета пуканки.

-Знаеш, че ме е страх! - отвърна Джимин.

-Именно. Ще се сгушиш в него и накрая ще те е страх да останеш сам и така... Схващаш идеята.

-Ох, хьонг! Добре.

След като на купиха достъчно храна и напитки и ги оставиха в хладилника, се качиха в стаята на Джимин.

-Така. Никакво черно! Е, може само онези тесни дънки! - рече Хоби, ровейки из дрехите му.  - А ето ги. Облечи тях. Блуза или риза? По добре риза.

-Ъм хьонг...

-Тихо! Аз ще се оправя. - рече Хоби и извади една бяла риза и му я подаде.

-Добре да те видим. - каза Хоби.

Джимин излезе облечен с дрехите, които Хоби му даде и изглеждаше...

-Зашеметяващо! Няма как да не го грабнеш така! - рече Хоби доволен от себе си.

-Но не мислиш ли, че дънките са прекалено тесни?!

-А, не! Супер си. Сега остана да изтеглим филма. И за всеки случай още два филма от други жанрове, ако и той е страхлив като тебе.

-Добре...

YoonminWhere stories live. Discover now