38.

92 5 0
                                    

-Защо си тук? Трябва да си почиваш!

-Няма да те оставя. И съм добре. Знаех, че имаш нужда от мен. Почувствах го и дойдох.

-Благодаря ти, но така ме притесняваш. Моля, хайде да се върнем и да си легнеш да почиваш.

-Ох, Юнги хьонг. Позволи ми веднъж аз да се погрижа за теб. Обичам те повече от всичко на света и съм благодарен, че чувстваш същото. Не знам как това се случи, но се радвам, защото ме правиш най-щастливия човек на света. Позволи ми, както ти си до мен, така и аз да съм до теб. Добре съм, сега ти си важен!

-Благодаря ти, Чими. Обичам те.

Чувах хлипанията им, почувствах сълзите в обстановката и усетих думите им. Само слушах и разбрах колко много се обичат те. Как ще успея да ги разделя? Как ще се отърва от вината? А ще успея ли да се отърва веднъж завинаги от Г-н Парк? - мислеше си госпожа Мин.

Бавно отворих очи. Виждах доста размазано някалко секунди, докато зрението ми не се фокусира и ясно видях, че в стаята все още е светло. Огледах се. Видях всички в стаята, но когато погледнах човека срещу мен, който държеше ръката ми с много насълзени очи и червено от плач лице, се сринах и и моите сълзи си проправиха път през лицето ми. Погалих глава му, надигнах се и го прегърнах с треперещите ми ръце. Той отвърна на прегръдката ми, като ме гушна силно. - госпожа Мин.

-Мамо! Липсваше ми! Как всичко това е възможно? Какво става? - сигурно хиляди въпроси излизаха в главата му.

-Дете, мое. Съжалявам! Обичам те!

-И аз те обичам, мамо!

-Мамо? - обади се детски глас и всички извърнаха глава към него.

-Юн Юн! - извикаха едновременно Джимин и Юнги галеното име, което бяха измислили на по-малкия Ю Ян.

-Хьонг? И Джимини? Вие сте тук?! - рече детето и се усмихна.

Толкова им липсваше. Постоянно се чудеше какво става с тях и казваше, че би направил всичко, за да ги види.

Джимин и Юнги прегърнаха силно Ю Ян, а той се засмя с прекрасния си детски глас.

-Липсвахте ми! - рече Юнги.

-Не по-малко и на мен! - рече Джимин.

-И вие ни липсвахте, момчета! - рекоха госпажа Мин и Юн Юн.

-Мамо ще ни обясниш ли какво става? - каза Юнги притеснен, но готов да чуе всичко.

- Добре, но нека се приберем. И трябва да внимаваме. Опасно е! За всички ни! - шептеше госпожа Мин.

Всички кимнаха и извикаха лекаря, който трябваше да ги прегледа и да каже, че може да си ходят, след като изяснят случката.

▪️◾▪️◾▪️◾▪️◾▪️

Всички бяха във вече несамотната къща на Юнги. Семейството му беше тук, любимия му човек бе тук. Дори най-сетне се изясни с Хоби, който даже вече харесва шефа от кафенето, с когото може и да има късмет. Всичко изглеждаше нереално, приказно и щастливо... Но има сякаш някакви сили, зли сили, които идват и разрушават такива красиви и приятни обсатновки като тази. Ще се преборят ли с тях?

YoonminWhere stories live. Discover now