Yoonmin

31.

-Е, тогава обясни. - каза Те.

-Хей, Те, по-кротко, моля те. - каза тихо до ухото му Джонгук.

-Знаете, че Хоби ми е бивш. И причината, която сложи край на връзката ни беше тази, че той просто си тръгна без да разбера защо и кога и какво става. Търсих го толкова време, но не можах по никакъв начин да се свържа с него. А сега като се върна, се държа ужасно, заради което не можах да видя, че има много голяма промяна в него, откъм лошата страна. За това днес исках да говоря с него какво се е случило, когато е заминал и той ми сподели, че признал сексуалността си, както и за мен на родителите си, но се оказало, че те са хомофоби. Те го накарали да се премести в друг град и да не общува с момчета по никакъв начин. За това го бях прегърнал, показвайки някакъв жалък опит на съжаление и изивнейние за това, че не съм разбрал... - каза тъжно Шуга, още втълпявайки си само обвинения.

Другите мълчаха, тъй като не знаеха какво да кажат, докато Джимин не се обади.

-А-аз не знаех, съжалявам, че реагирахме толкова прибързано...

-Тоест аз, Джимин беше по-внимателен с обмислянето на ситуацията, съжалявам. - извини се Те.

-Няма проблем.

-Но имам още въпроси...

-Слушам те?

-Хоби още ли те обича истински? -попита Джимин.

-Д-да. - отговори честно Шуга и замълча.

-А ти имаш ли още някакви чувства към него? Дори и малки? - попита Чим, гледайки в очите на гаджето си.

-Аз... Ах, Джимин. Направил съм огромна грешка с Хоби, но той е минало. И да искам, а аз не искам, не мога да върна времето назад. Каквото се случило, случило. Не можем да променим миналото. - каза Шуга като се изправи заставайки на сантиметри от лицето на гаджето си. - Но можем заедно да създадем бъдещето... с теб. - каза Шуга приближавайки се още по-близо до Джимин.

-Миналото не може да се промени, но не означава, че не може да се поправи. - отвърна Чим, несвеждайки поглед от очите на Юнги.

-Кога... Кога ще разбереш, че това сърце - посочва го. - бие толкова зачестено и скоростно, без признаци за забавяне на това темпо само когато е около теб, само когато говоря с теб, само когато виждам усмивката ти, само когато усетя твоята прегръдка, само когато чуя твоя глас, защото ти си моето успокоение и моето спасение. Чими ти си нещото, без което, аз няма да разбирам повече какво е кислород, няма да усещам кога има слънце, ще чувствам дъжда като ледена вода, пронизваща тялото ми, ще чувствам снега като сърцето ми - заледено, защото ти си моето слънце, моята топлина, моят кислород. Обичам те, и никога няма да спра тези чувства, защото никой никога не ме е карал да се чувствам така.

Когато Шуга видя сълзите стичащи се от неговия любим го придърпа още повече към себе си и с едната си ръка започна да избърсва сълзите му.

-Не искам да плачеш, искам да виждам само усмивката ти, която озарява и най-мрачния ден. - рече Юнги и видя как Чим се усмихва, като го прегърна.

Скед като, се отделиха, се приближиха, за да слеят устните си в страстна целувка, изпълнена с много любов - истинска любов.

-Боже, това бе толкова красиво! - каза насълзен Те.

-Съгласен съм! - отвърна също полунасълзен Джонгук.

-Е, хайде да започваме страшния филм. - каза Те.

-Страшен филм? - попита Шуга.

-Не питай...

-Юнги, ти ще останеш ли? Не знам дали ще се справя сам. - рече Джонгук.

-Хей! - извика Джимин.

-Съжалявам приятел, знам, че ни си зле, колкото Те, но и тебе съм те виждал на страшен филм.

-Беше преди цяла година!

-Успокойте се, така или иначе утре е събота. Не съм на смяна този уикенд, така че оставам.

-Слава Богу! Ще бъде дълга вечер. - отвърна Джонгук.