Yoonmin

7.

-Здравей, Хоби! - провикна се Джимин усмихнато през кафенето, веднага щом влезе през вратата.

Отново бе облечен в черни дрехи като изключим светло зелената шапка, от която се виждаше сресаната му черна коса.

-Чакай малко! Ела, ела тук! - извика Хоби сериозно.

-Добре, но защо? Какво има? - пристъпи Джимин по-напред, като застана до Джей-Хоуп.

-Сега веднага кажи: КЪДЕ Е ДЖИМИН, КОЙТО АЗ ПОЗНАВАМ? КАКВО СИ НАПРАВИЛ С НЕГО? КОЙ СИ ТИ?! - извика Хоби.

-Хахах, аз съм си, Хоби. Твоят най-добър приятел.

-Тогава, главата ли те боли? Какво ти е? Радвам се, че си щастлив и имаш поне едно цветно нещо, макар да е шапката, но на какво се дължи? - полюбопитства Джей-Хоуп.

-Ами намерих си нов приятел, с който всъщност до вчера бяхме врагове...

-Чакай, не ми казвай, че говориш за онзи Ян Хо.

- ... - Джимин не каза нищо.

-Нее! Ти наистина ли? - попита Хоби.

-Ами... Да.

-Но сте само приятели или...

-Какво или? - не разбра Джимин.

-Той да не те харесва... или... ти него?

-Ам... мисля, че той ме харесва...

-Очаквах го... Но... Ами ти? Харесваш ли го?

-Аз... не знам. Аз... мисля, че... - на късано изричаше думите си. - да, харесвам го, но чувствата ми към Юнги не са изчезнали... - Джимин за първи път от доста време позволи на сълзите си да потекат.

-Ох, Джимини. Ела тук. - Хоби го гушна, за да го успокои.

-Б-благодаря ти. - каза Джимин подсмърчайки.

-За какво, Джимини?

-Че си до мен през тези три години, когато всички изчезнаха от нищото. Благодаря, че стана най-близкия ми приятел. Длъжник съм ти. - изрече искрено Джимин.

-Ох, Джимин. Не си ми длъжник. Радвам се, че ме оценяваш, това е достатъчно. Но ако мислиш, че си ми длъжник, тогава искам една услуга. - усмихна се Хоби.

-Слушам те.

-Искам да се усмихваш по-често. И може би е време да продължиш напред, не мислиш ли? Тези три години няма да се върнат назад. Нищо не е същото. Така, че смело продължи напред! - рече насърчаващо Хоби.

-Знаеш ли? Може би си прав. Благодаря ти, Хоби. - усмихна се Джимин.

-Хайде, време ти е за лекции.

-Ох, ама добре деее. - намръщи се той.

-Ето този Джимини е истинския. - изпрати Джимин до вратата.