Yoonmin

13.

Чуваше се как сълзите се удряха по плочките на пода. Джимин стоеше заключен и не искаше да излезе.

-Моля те, излез. Не можеш да стоиш тук вечно. Моля те, Чими. - Юнги вече се отчавайше, че наистина няма да излезе.

-Н-не искам!

-Искам да поговорим, но не тук. Хайде ела!

-Аз не искам да говоря с теб!

-М-моля те...какво да направя, за да излезеш? - Юнги вече не можеше да сдържи сълзите си...

Той просто седна пред вратата и започна да плаче заедно с Джимин, който след малко усети че Юнги не говореше повече и чу неговите хлипания.

Тогава той отключи вратата и излезе. Но сведе главата си надолу и просто мълчеше.

Юнги стана и отиде до Джимин, като го прегърна много силно. Джимин не можеше да излъже, че му харесваше топлата прегръдка на Юнги, но тъгата и чувството да иска да се махне от тук не го бяха напуснали. Юнги се отдели от него.

-Чими, погледни ме...

Но Джимин просто си стоеше така и не мърдаше, нито говореше. За това Юнги отново се приближи към него и повдигна брадичката му, така че да срещнат погледите си.

Тогава Юнги не го интересуваше къде са. Просто каза думите, гледайки го право в очите.

-Обичам те, Чими!

Джимин се разплака още повече. Той не видя и капка лъжа в очите му. Беше съвсем искрен. А той бе избягал...

-Моля тe, не плачи! - каза Юнги и избърса сълзите му, след което го прегърна.

Джимин се сгуши в него. Погледна го. Отново се гледаха в очите...в пленяващите си очи и Юнги целуна Джимин, който му отвърна.

След като се отделиха един от друг, хванати за ръка, тръгнаха от училището.

-Искаш ли да дойдеш в нас да гледаме някой филм?

-Разбира се.