Yoonmin

33.

Сутринните лъчи се прокрадваха из прозорците на стаята, осветявайки я. Джимин отвори очи и осъзна, че се намира в стаята си до своето спящо гадже. Надигна се и го целуна, след което отиде да се оправи в банята и слезе да направи закуска.

-Мирише вкусно! - рече Юнги щом се събуди и слезе долу.

-Заповядай. Току - що свърших и с последните палачинки. - каза Джимин.

-Мммм. Много са вкусни! Готвиш ги точно като мама! - усмихна се Юнги.

-Е, нормално, тъй като тя ме научи. - засмя се Чим.

-Момент... Какво? - Шуга облещи, невярващо очи.

-Беше много отдавна... - рече Чим като си припомняше.

-Ама аз къде съм бил?

-Там е въпроса, че не знаехме. Отидох ви на гости, но тебе те нямаше. Щях да намина по-късно, но щом братчето ти ме видя започна да подскача като зайче и усмихнато ме молеше да остана. Играхме си и изведнъж му се приядоха палачинки. Тогава майка ти отиде да направи, но я попитах дали иска помощ и тя се съгласи. Но като ме видя какво правя почна да вика "Не, не, не така. Добавя се и щипка сол в сместа" - засмя се Чим. - После Ю Ян (братът на Юнги; цяло име - Мин Ю Ян)  изяде почти всички палачинки и му се приспа. Беше много сладичък. - усмихна се Чим.

-Уа, страхотно. Но защо мен ме я нямало? - натъжи се Юнги.

-Това сега не е важно. Важно е, че сега си тук. - Джимин отиде до Юнги и го целуна нежно, но продължително.

-Прав си. Обичам те!

-И аз те обичам!

-Хей, може ли лаптопа ти? - попита Шуга.

-Разбира се, сега се връщам. - отвърна Чим. - Заповядай! - рече, щом се върна.

Шуга влезе в имейла си и потърси дали има резултати от изпита. Беше ги получил и отвори файла.

До Г-н Мин Юнги,

съобщаваме Ви, че вашият резултат от Университета по Изкуства, град Сеул, Южна Корея, надхвърля категорията на избраната от вас област (свирене на инструмент/пеене/танцуване/драма). Добро представяне, но за съжаление ви уведомявам, че не сте приет в този университет.

С уважение: Директор Парк Лий Мин

-Хей, добре ли си? Само ако ми кажеш, че не са те приели...

-Не... Са... Ме.. Приели... - каза Шуга и се натъжи.

-Н-но защо? - попита Чим, гушвайки любимия си.

-Не знам...

-Всичко ще се оправи. Може да говорим с директора. - рече Джимин и целуна лявата буза на Шуга.

-Не знам.

-Хей, моля те. Не искам да те виждам такъв! Искам си моя Шуга, който винаги се усмихва и ми казва "усмихвай се, усмихвай се, усмихвай се..."

-Хей, не е вярно! - засмя се Шуга.

-Да, точно Юнги търсех. Моля да не си тръгва!

-Обещавам! - рече Шуга и целуна Чим.

-А сега, как се казва директорът? - попита Джимин.

-Парк Лий Мин

-П-парк Л-лий Мин-н?

-Защо заекваш?

-Сега се връщам.