Yoonmin

35.

Господин Парк се прибра в дома си усмихнат. Влезе в къщата си, която бе огромна и красива, но имаше нещо, малка частица, която излъчваше страх...

Мина през стаята си само за да се преоблече, след това слезе в мазето.

-Здравейте, мой затворници! Имам добра новина за вас! - рече той.

Жената и не много големия й син го погледнаха злобно през решетките, като момчето се сгуши в майка си.

-Какво искаш, нищожество? - престраши се жената да изрече тези думи.

-Не с лошо де, госпожо Мин! Може и да ви освободя, но има само няколко условия! - отвърна усмихнат мъжа.

-И какви са те? - попита очудено жената.

-Пусна ли ви, искам да се махнете от Сеул и да вземете и сина си, като го разделите от онова момче. Да не се виждат никога повече! И нито дума на полицията или ще има сериозни последствия! - рече той, гледащ строги към тях.

-Но синът ми е тук и с никакво момче няма взаимоотношения. - рече майката.

-Не говоря за този син, госпожо Мин. Говоря за синът ви, който е повече от съсипан, мислейки ви за мъртви в онази... да речем злополука. - подсмихна се той. - Синът ви Мин Юнги.

Жената разшири очи. Синът й... Та той е жив? Тя така си отдъхна, но и същевременно започна да се притеснява толкова много.

-Е, имаме ли сделка? - попита господин Парк.

-От кое момче трябва да го разделя? Хосок? - попита жената.

-Не. От Парк Джимин! - рече мъжът.

Жената отсреща опули очи. Та, това не бе ли онова слънчево и срамжеливо момче, което постоянно търсеше Юнги, защото нямаше толкова много приятели и не харесваше семейството си? Та тя често се грижеше за него, смятайки го за част от семейството. Та това не бе ли е неговият син, чийто баща стои срещу нея.

-Нима за теб има нещо по-важно от щастието на сина ти? - попита жената.

-Може така де се каже! - отвърна усмихнат.

-Ти си пълно нищожество! - каза майката.

-Но имаме сделка? - не махаше проклетата си усмивка.

-Да, имаме! - рече жената и едва не се разрева, но се сдържа.

-Пускам ви и имате една седмица да се разкарате от града - вие и Мин Юнги и никой друг с вас. Нито дума в полицията. Разбрахте ли?

Те кимнаха и той ги пусна, като ги остави да си вземат един бърз душ и им донесе чисти дрехи.

✨Весело посрещане на Новата Година!✨