Yoonmin

19.

Групичката от четиримата се разхождаше из поляните на планината, вървейки към нейния връх.

Джин не спираше да снима всичко наоколо, включително и да прави общи снимки с момчетата, със своя малък, но много добър и полезен фотоапарат.

-Стойте! - извика Джин. - Застанете тук. Ще стане перфектна снимка. - нареди им той, а другите въздъхнаха.

-Джин, не стигат ли толкова снимки? - измрънка Джимин.

-Добре, добре, няма да ви тормозя повече. - другите се зарадваха, ала доста прибързаха. - Но щом стигнем върха ще направя още няколко снимки.

Другите извъртяха очи и всички продължиха да вървят напред. Макар и Джин да снимаше през няма и няколко минути, това не го спираше да разпитва по-малките.

-Е, Джимин, как върви в училище? - попита го Джин.

-Ами добре... Предполагам. - отвърна му.

-Аха... По кой предмет се затрудняваш? - попита братовчед му, като не му повярва.

-Ами... То, ако беше един... - Джимин се почеса зад врата си.

-Защо не си ми казал? Щях да ти помогна. Все пак завърших с отличен. - обади се Юнги.

-Ами ти беше доста зает и притеснен тогава, не исках да те тревожа допълнително. - отвърна му.

-Чими, винаги ми казвай, ако има нещо. Винаги бих отделил време да ти помогна. - каза му Юнги.

-Благодаря, хьонг! - каза по-малкия и се хвърли в прегръдката му.

-Мисля, че сега е време да снимаш като луд. - пошегува се Намджун, ала Джин хич не го прие на шега, а сякаш му каза: "Направи, колкото можеш повече снимки на тези двамата"...

-Стигааа момчета, уж сте по-големи от нас! - скара им се Юнги, но получи само разрошване на косата за себе си и за Чим.

-А ти, Юнги? Учиш ли някъде? Имаш ли работа? - попита спокойно Джин.

-Защо разпитвате толкова? - попита Чим, мислейки, че Шуга ще се е ядосал на този въпрос, но явно бе сгрешил.

-Загрижени сме за вас, деца. - отвърна братовчед му.

-Ами отдавна исках да вляза в университет по изкуствата, но покрай всичко бях изгубил желание, но мисля, че е време да се стегна и да кандидатствам. Също и си търся временна работа, докато завърша там. Най-вероятно в някое кафене. - отговори Юнги, спомняйки си за старите му желания, за които толкова копнееше, но бе забравил, след всичко случило му се само преди година.

-Това е страхотно, хьонг! Когато завърша ще дойда при теб! - Джимин се зарадва много, че неговият любим иска да е в същия университет. Нищо, че Чим завършва след малко повече от година.

-А с какво ще се записваш там? - попита Намджун.

-Ами... И аз не съм много сигурен. Мога и обожавам да свиря на пиано... Най-вероятно това ще е.

-Трябва да е какво те влече, хьонг! - каза Джимин и се усмихна.

-Така е, Чими. - отвърна на усмивката. - А ти какво ще записваш като завършиш? Не, чакай! Знам отговора... ТАНЦИИИ!! - изкрещя не много силно Юнги, което накара от устата на Чим да излезе приятен звънлив смях, а от смеха на Джимин и Юнги се зарази.

Скоро стигнаха върха и, разбира се, Джин не пропусна да направи меко казано към хиляда снимки. След изумленията на момчетата от красотата на природата, вече трябваше да се прибират по бунгалата си, защото имаха доста път, а на слънцето не му оставаше много да се скрие и луната да заеме поста му.