Yoonmin

12.

Слънцето озаряваше всичко наоколо. Малко бели облаци се виждаха...Беше доста топло.

Джимин беше в училище и оставаше само още един час до края. Както винаги, Те седеше до него и не спираха да си говорят. Джимин разказа за всичко случило се вечерта.

-Хей, спокойно. Не може да си сигурен. Все пак са бивши. Сега не са заедно. - опитваше да го успокои Те.

-Не знам...

-Бъди спокоен, ще го спечелиш! - окуражаваше го.

-Не съм толкова сигурен... забавих се... - тъга го изпълваше.

-Не трябва да мислиш така! Бори се!

Джимин извърна глава към прозореца, от който се виждаше предния двор и вратите на оградата. Там имаше едно единствено голямо дърво, което пазеше сянка. На него се беше облегнал някой... Джимин веднага разпозна фигурата...Беше Юнги. Явно бе дошъл по - рано.

Той се усмихна, но усмивката му помръкна толкова бързо, когато видя друга позната фигура да върви по-улицата и забелязала Юнги, се запъти натам.

И Джимин извърна поглед от прозореца, когато фигурата се притисна към него и впи устните си в тези на Юнги.

-Мисля, че вече е късно...- каза той на Те и излезе от стаята...

  •*•*•*•*•*•**•*•*•*

Юнги се бе облегнал на дървото
бе загледан в небето, докато не видя как някой застана срещу него.

-Хосок? Какво правиш тук? - попита очуден Юнги.

-Просто минавах от тук. Исках да видя старото училище и те видях на нашето място...

-Това беше нашето място. Това е просто едно дърво. - отговори му хладно.

-Наистина ли ще ме забравиш?

- Аз те забравих! Какво искаш? Изостави ме за две години. Изведнъж се връщаш и искаш всичко да се оправи ли?!

Хосок се доближи до Юнги и го притисна още повече към дървото.

-Наистина ли искаш да забравиш всичко? - прошепна му в ухото, след което го целуна, но Юнги не му отвърна.

- И това ли вече не помниш? Как устините ни бяха в пълен синхрон? Любовта ни не беше ли истинска? - прошепна му отново.

-Ако беше, нямаше да ме изоставиш! Търсих те, ти не ми отговаряше, накрая се отказах, защото знаех, че ти си се отказал от мен! Не можеш да ме излъжеш Хосок. В очите ти я няма онази искра. Не си играй с мен. Не искам да те виждам повече!

-Аха ясно и ще отидеш при онова малко хлапе? Така де, ако можеш... най-вероятно няма да иска да те види. - злобна усмивка от страна на хоби.

-Защо? Какво си...

-Аз нищо не съм направил. Той сам е решил да ни погледа от прозореца...

-К-какво?!? - Юнги се обърна и видя отворения прозорец, на който вече нямаше никой.

Без да се замисли тръгна към училището. Слава Богу срещна Те.

-Техьонг! Къде е Джимин?

-За какво ти е? Не ти ли е достатъчно това, което му причини. Няма да ти кажа къде е!

-Моля те! Не бях виновен аз! Хосок ми се нахвърли! Кълна се.

- Как да ти повярвам?

- Мислиш ли, че съм способен да нараня Джимин?

-Не знам...

-Те, моля те! Аз...го обичам! Защо да го наранявам?! - думите се изплъзнаха от устата му...

Те го погледна в очите и разбра, че той не лъже. Имаше му доверие...

-Заключил се е в тоталента и не иска да излезе. Нито да говори с когото и да е. Моля те, не го наранявай! Доверявам ти се!

-Благодаря Те, кълна се, че никога няма да го нараня!

*•*•*•*•*•*•*•*•*•*•

-Чими, моля те излез...

Никакъв отговор, само звук на хлипане.