Yoonmin

23.

Всички се настаниха по местата си. Както се подразбира, Джимин и Юнги бяха заедно, а Намджун и Джин седяха зад тях.

-Добре ли си, Чими? - попита го Шуга.

-Д-да. Щом съм с теб! - каза Джимин и му се усмихна.

-Бъди спокоен. - отвърна му Шуга и хвана ръката му.

А Джимин се почувства наистина спокойно от допира му, от това, че Юнги е тук с него, от това че го подкрепяше, както той него. И двамата се радваха, че любовта им е взаимна.

Скоро из самолета се чу силния глас на пилота:

"Моля всички пътници да заемат местата си и да сложат коланите си. Излитаме след броени минути."

Скоро, след като всички изпълниха заръките на пилота, самолетът започна да се движи и щом стигна края на осветената писта, започна бавно да се издига към сините небеса.

Джимин беше затворил очи, все още държейки ръката на своя любим. Той си спомни озни ден. Денят, в който се връщаше от чужбина в своята родина. Спомни си онова малко дете, което плачеше и се молеше. Той се поддаваше на страха. Малки сълзи се оформяха в очите му.

-Чими? - Юнги извика името му, но не получи отговор. - Чим? Джимин!

Джимин го чуваше, но страха го бе обзел почти изцяло. Но той се бореше. Спомни си спасението. Всичко се беше оправило. Бяха на косъм от смъртта, но успяха. Живота и смъртта ги дели само косъм разстояние. Но винаги всичко зависи от нас.

За това Джимин не спря със своите позитивни мисли и спомени. Всичко до тук. Тези дни, почивката. Усмивката на неговия любим, която бе на път да се изтрие. Но не се случи. Защото те бяха заедно и винаги ще бъдат.

Тогава Джимин отвори очи. Сърцето му, което биеше тройно по-бързо от нормалното, започна да се успокоява. Той изтри сълзите си. Той се справи. Пребори страха си.

-Съжалявам. - каза Чим на Юнги.

-Няма проблем. - погали нежно бузата му. - Вече не е те страх  нали?

-Не, Юнги хьонг! - каза Чим и облегна главата си на рамото му.

-Радвам се. - Шуга разроши косата му с другата си ръка.

Джин и Намджун отдавна бяха заспали. След няколко часа щяха да пристигнат в Сеул.

"Моля всички пътници да сложат коланите си. Кацаме след минути" - обади се пилотът.

Скоро самолетът започна да се снижава и скоро кацна на осветената писта. Може би вече бе станало към полунощ. Не си беше кратко пътуване.

Скоро пътниците слязоха и някои се прибраха с колите си, други с такси, трети щяха да чакат градския автобус. А някой смели решиха да тръгнат пеша.