Yoonmin

12.

-Нааааамджуууууун!!!

-Стига си викал! Какво има, Джини?

- Шуга не се е върнал от два часа. Защо толкова се бави?! - попита притеснено Джин.

-Да изчакаме още малко, ако не дойде, май ще е вереме да задействаме плана! - рече Намджун.

-Не! Какво чакаме?! Нямаме никакво време. Усещам, че нещо се е случило!

-Добре, добре. Не се тревожи. Ще се спарвим.

Намджун набра бързо някакъв телефонен номер и номерът вдигна. Джун отговаряше с "да... Аха... Точно... Време е, да... Благодаря...". И разговорът приключи.

Скоро Намджун и Джин бяха пред къщата на господин Парк. До тях имаше още един мъж, облечен в черен костюм, с кола, както и две патрулки, кото светеха и шумът се чуваше силно.

-Нямате доказателства! Това е несправедливо! - рече господин Парк, на когото слагаха белезници.

- Спести си го. В съда ще имаш достатъчно време! - рече единият полицай и го бутна да върви.

-Ще видите всички. Един ден ще съжалявате! - рече господин Парк и полицаите го натикаха в патрулката.

-Е... свърши се... - рече Намджун.

-Да... - отвърна Джин.

-Но къде е Шуга?!

-Извинете познавате ли това момче? Беше завързано. Току що го открихме! - рече полицаят.

-Юнги! Да той е мой племенник!

-Добре, но ще трябва да го разпитаме!

-Моля ви, не може ли утре? - попита Шуга.

-Съжалявам, но такива са правилата.

Той се обърна за помощ от другите.

-Джин, Намджун, моля ви. Джимин. Момче. Използва него. Трябва. Тръгвам. - рече Шуга бъзро.

-Какво?! - извика Джин.

-Полицаи, може ли утре да се яви в управлението. Кълна се че сутринта ще дойдем. Моля ви.

-Ах, позволявам, само защото помогнахте да заловим наистина опасен човек. Но ако утре не се явите и вие ще го последвате. - примири се полицая.

-Благодаря ви! Там сме утре. - рече Шуга. - Намджун, може ли колата ти?

-Хайде тръгвай де. - рече му той, като бързо каза адреса и Юнги го послуша.

Бързо стигна до дома на Джимин. Чу стоновете и думите на Ян Хо.
И не го интересуваше дали е отключено или не, но ритна с всичка сила вратата и тя едва не се откърти.

След това видя Ян Хо, който се натискаше с Джимин и му кипна още повече. Грабна го и го удари с юмрук, викайки му яростно. След това Ян Хо изпадна е безсъзнание.

Доближи се до Джимин, който бе в шок меко казано. И го прегърна.

-Съжалявам... Съжалявам, Чими. Ако знаех по-рано, че той е виновен никога нямаше да тръгна. - рече Шуга и положи глава във врата му.

Джимин не знаеше какво чувства. И нищо не разбираше. Страх го беше да проговори изобщо.

-Чими, моля те. Кажи нещо! Каквото и да е! Навикай ми се, ако трябва, но не мълчи! Моля те! - каза отчаяно Шуга.

Но Джимин мълчеше и нищо не казваше...

-Хайде де! Нещо, каквото и да е! - рече Шуга.

-Какво искаш да кажа, Юнги?! - попита с нормален тон Чим, гледайки към свитите си колене.

-Аз... дори не знам...

-Мисля, че в момента ти си този, който трябва да говори! - рече му Джимин без да го поглежда в очите.

-Прав си... Първо разбрахме, че зад всичко стои господин Парк...  Съжалявам, Чими.

-Все едно. Очаквах да има пръст в това. И все пак...

-Сега е в полицията и вероятно ще влезе в затвора до по-малко от седмица... Джин и Намджун помогнаха за всичко. Дори не зная все още как разгадаха всичко.

-Джин и Намджун имат по-високо IQ от нас. Не се съмнявам в тях. Но все пак можеха поне да ми пишат писма или по телефона от други профили. Защо никой не го направи?! Знаехте ли колко ми беше трудно като всичките ми приятели и роднини ги няма?! И не намериха никакъв начин да се свържат с мен!

-Съжалявам. - каза Шуга отново и сведе глава.

-Юнги, моля те да тръгваш. Искам да съм сам.

-Разбирам те, но ако имаш нужда от нещо...

- ... ще отида при единствения човек, който беше до мен през това време. - прекъсна го Джимин.

-Добре... - рече тихо Юнги.

Той се приближи до Ян Хо и го вдигна, за да го остави някъде далеч от тук. Отвори вратата и преди да я затвори погледна Джимин, който още не отделяше поглед от коленете си...

-До скоро, Чими...