Yoonmin

2.

Времето в Тегу бе дъждовно, но топло. Градусите достигаха осемнадесет. Капките дъжд, миеха улиците, по които колите минаваха с по-силна скорост, отколкото закона позволяваше.

Юнги бе в университета си и сега се упражняваше на пианото в средата на стаята, като свиреше толкова дълбоко и прочувстено. Музиката му се разпространяваше навсякъде, карайки дори някои момичета да се разплачат на песента.

Той бе облечен в елегантен костюм, защото по-късно щеше да има благотворително представление за младите деца с увреждания. Университета бе организирал всичко и сега всеки се упражняваше - на инструментите си, гласа си, танците си и т. н. Представлението щеше да бъде вечерта.

Когато той свърши училище, се прибра вкъщи. Преоблече се в удобни дрехи, като си махна костюма за довечера, който бе облякъл, защото директорката искаше да види как всички ще изглеждат на репетицията.

-Здравей Юн, Юн! - рече Шуга, когато Ю Ян влезе през вратата.

-Здравей, хьонг! Как си? - попита малкото момче усмихнато.

-Добре съм. Сега, ти кажи откъде е цялата тази радост! - засмя се Юнги.

-Гопосжата каза, че вече се справям отлично с всички предмети и нямам да имам проблеми с допълнителните уроци по пиано! Искам да стана добър, колкото теб! - рече Юн Юн.

-О, Юн Юн. Ти си страхотен, колкото мен! И двамата имаме страхотен талант! И защо са ти допълнителни уроци, като тук имаме пиано? - попита Шуга и се засмя.

-Ами, не искам да ти преча ти да свириш.

-Защо мислиш, че ще ми пречиш?

-Защото много често си там.

-О, Юн Юн. Винаги, когато ти се свири кажи ми и веднага ще го освободя! Не се притеснявай! - рече Шуга и му разроши косата.

-Ами благодаря ти хьонг. Но все пак искам да ходя на допълнителните уроци! - каза ентусиазирано малкият.

-Хаха, добре. Да няма някое момиче, че толкова искаш да ходиш? - засмя ссе Шуга.

-Ами... - Юн Юн започна да мълчи.

-О, това ли било?! Юн Юн, не е нужно да ходиш там, за да те забележи. Защо просто не говориш с нея?

-Ами страх ме е, че ще ме отхвърли!

-Ако те отхвърли, значи не е правилната. Ти си чудесно момче Ю Ян, вярвам, че и тя го е забелязала. И бъди по-сигурен.

-Благодаря, хьонг.

-За нищо, Юн Юн.

-Мама към колко ще се прибере?

-Към три часа. И ще сготвим и после тръгваме към предсатвлението на университета!

-Добре.