6.

99 8 3
                                    

Времето бе слънчево. Изглеждаше приятно, безгрижно време, където всичко е толкова невинно и красиво, но само изглеждаше...

Сега на Юнги му предстоеше нещо много опасно, и не не се тревожеше за себе си, а за опасността, която дебне всичките му близки и сега той рискуваше твърде много. Но той смяташе, че няма друга алтернатива. Както се казва риск губи, риск печели. Дали ще успее да разгадае всичко и всичко да се върне по старо му? И той не знаеше... Но знаеше едно - трябва да се опита, защото е заложено всичко най-скъпоценно за него - неговият любим, семейството му, приятелите. Бе готов да даде всичко от себе до самия край...

Сега Юнги, облечен в сини дънки, зелен суитшърт, черно яке с качулка, черна маска и черни слънчеви очила, пътуваше към Сеул в тъмночервената кола, която бе заел от Техьонг.

Минаха се няколко часа, докато караше съсредоточено в пътя, но и успяваше да съчетае мисленето с шофирането, за да доизгради своя план.

Вече пристигна в столицата на Южна Корея и Юнги отвори прозореца, за да подиша Сеулският въздух сякаш не го бе усещал векове, сякаш по-чист от този кислород нямаше...

След това паркира пред къщата, която бе наел под наем, за да има къде да живее, докато всичко свърши... ако има край на всичко това.

Свали си маската и качулката, за да не изглежда плашещо, но не махна слънчевите си очила. Почука и след секунди вратата се отвори.

-Добър ден! С какво мога да ви помогна? - попита един старец с побеляла коса и стари не много добре закърпени дрехи.

Шуга тъкмо щеше да отговори, ала стареца го изпревари

-Ааа! - извика той - Сетих се! Вие сте наемателя нали... Юн.. Юнк...

-Юнги - помогна му Шуга.

-Да, да, точно! - усмихна се стареца. - Моля влез, влез, да се разберем.

-Е, за колко време ще останеш? - попита стареца щом се настаниха вътре.

-Честно не зная, може за малко или много, но ще ви платя колкото е нужно. - рече Шуга.

-Добре, разбрах ме се. А какво ви води тук, ако мога да попитам, разбира се. - попита прекалено мило стареца.

-Да кажем, че имам неуредени сметки...

-Ясно. Е, явно ще трябва са оставя къщата в твои ръце. Но преди това искам да се подпишеш на правилата, че ще ги спазваш, най-вече, че ще пазиш къщата и в момента на напускане къщата да е в подреден вид и всичко да е наред, както е сега.

-Разбира се.

-Само да попитам, как ти е фамилията? - попита стареца.

Шуга се замисли и стресна за секунди, защото не можеше да реагира, защото не трябваше пълното му име да се знае, независимо къде бе. За това той каза първата фамилия, която му дойде на ум, след което му идеше да си трясне главата в най-близката маса.

-Фамилията ми... е Парк, да Парк Юнги.

-Аха, интересно име Парк Юнги... - погледна въпросително стареца.

-Мойте извинения, но вие как се казвате? Все пак не мисля, че е излишно да знам името на хазяйна си. - попита учтиво Шуга, за да смени темата и да се разсее, че когато свърши това ще има много подигравки относно сегашната му фамилия.

-О? Да, да, прав си. Ъ.. може да ме наричаш г-н Канг.

-Добре?

И след като Шуга прочете правилата, които не бяха малко се подписа и стареца тръгна, давайки му ключовете.

-Странен тип! - рече Юнги като се излегна на дивана.

Беше уморен от пътя и сега докато се оправи с къщата. Реши да поспи и утре да се заеме с останалото.

YoonminWhere stories live. Discover now