Yoonmin

22.

Намджун и Юнги излязоха, оставяйки двамата братовчеди сами. Те тръгнаха към мястото, където с Джин преди се разхождаха. Щом стигнаха Намджун се спря и се обърна към Юнги.

-Юнги... Аз съм...

-Просто кажи какво криеш?

-Но ме е страх от реакцията ти.

-Няма как да я знаеш, без да ми споделиш.

-Прав си... Аз съм братът на бащата ти.

- Ето защо ми изглеждаше много познат. Н-но т-ти...

-Да, знам, че не си ме виждал от онзи ден... Но тогава твърде жестоко се скарах с баща ти. И не успяхме да се оправим... Не знаеш колко ми тежи...

-Напротив, разбирам те... - каза Юнги, като го прегърна. - Но не трябваше да изоставяш и мен.

-Знам, съжалявам. Ще се опитам да се реванширам по всевъзможен начин на своя племенник. Имаме много за наваксване. Не те бях виждал толкова дълго.

-Определено има за наваксване - засмя се Юнги. - Хайде сега да се връщаме при другите.

Те се върнаха и Джин гледаше притеснено, очаквайки резултатите. Щом влязоха през вартата, той се изправи.

-Чими, запознай се с моя чичо! - каза Шуга весело, като го посочи.

От толкова дълго не бе виждал Намджун, може би дори, когато бе на петнадесет, шестнадесет години.

Беше му останал някой... Чичо му се върна и това го радваше.

-Сериозно? - Чим погледна очудено.

-Значи всичко е минало добре. - успокои се Джин.

-Ама ти си знаел? - попита Джимин.

-Разбира се!

- Добре да се оправяме. След малко трябва да стигнем летището. А трябва да намерим кола от тук.

Те се оправиха и с багажа си отидоха, за да се огледат за такси. Очудващо беше, че имаше и то не само едно. Явно много хора идват тук на почивка.

Хванаха едно такси и близо след половин час бяха пред летището. Самолетът им тръгваше след един час.

Те се настаниха на пейките близо до техния сектор. Джин и Намджун решиха да отидат да си вземат кафе и, разбира се, да поговорят относно племенника на Намджун.

-Значи го е приел добре? - попита Джин, като бавно отпи глътка от горещото се кафе, наслаждавайки му се.

-И то доста. - каза Намджун, като повтори действието на своето гадже.

Междувременно Юнги опитваше да успокои Чим. За сега се получаваше, но щом се качат в самолета, няма да е същото спокойно чувство. Или ще е?

-Спокойно, Чими. Тук съм. Няма от какво да се боиш. - каза му Юнги, като го прегърна в обятията си.

-Зная. Благодаря ти. - каза Джимин, като се отпусна в прегръдката, оставяйки Юнги да погали гърба му.

Скоро из цялото огромно помещение се чу:

"Моля пътниците за полет No: 572 да влязат в сектора No: 7 и да заемат местата си".