Lucky 13 #Wattys2015

Част 72

След петнадесет минутно избиране на подходящо и близко кафене , предпочетохме Starbucks пред Dunkin Donuts . Погледнато от страни можеше да се отбележи доминиращото държание на Сет , походката му бе уверена и бърза , за разлика от моята която можеше да се сравни с тази на човек който е осъден на смъртна присъда и не след дълго тя ще бъде изпълнена. Вниманието ми бе насочено към масата която бе избрал , която се намираше в най - отдалечената част на помещението , но в същото време разкриваше почти цялото кафене. Настаних се на стола моментално , без да ми прави впечатление колко нелепо изглеждам.

- Какво ти има ?- въпросът му ме накара да повдигна погледа си към него , забелязвайки колко спокойно ме гледа. Никога не съм обичала хората да ме гледат продължително без причина , освен Дани.

- Нищо ми няма ! - заби погледа си към масата , защото явно бе забелязал раздразнението която се бе изписало на лицето ми.

- Нека се изясним нещо . Мен не може да ме излъжеш , очите ти те издават така , че отговор от сорта : Нищо ми няма ! не ме устройва. - ако си мисли , че ще му кажа нещо много се лъже , нищо не ми пречи да стана и да си тръгна.

- Дълга история ! Какво ще пиеш ? - предпочетох да сменя темата , вместо да започна с драматичните си изблици на емоции.

- Няма да стане ! - гласът му се повиши а лицето му придоби сериозен вид.

- Кое няма да стане ? - променя си настроенията по - бързо и от Стела , която всъщност е доста емоционална заради напредването на бременността.

- Да ми съсипеш репутацията на сваляч в училище ! - не можах да държа смехът си и той просто се изтръгна от устата ми , изпълвайки помещението и карайки малкото хора в него да насочат погледа си към мен.

- Съжалявам ! - само погледа на все още Сет бе заключен върху мен , осъзнавайки как лицето ми придобива неравномерна топлина.

- Няма да се разминеш само с едно кафе. Така след като се посмя за моя сметка , ще ми кажеш ли какво всъщност ти има ? - можех да усетя драстичното понижаване на тонът му , а въпросителният поглед който се бе настанил на лицето му , до някаква степен ме изнервяше.

- Просто липса на сън . - опитах се да прозвучи колкото се може по - правдоподобно и за да подсиля ефекта си лепнах ужасно фалшива усмивка.

- Щом казваш . - Сет завъртя очите си , карайки ме да мисля , че отговорът ми не го удовлетворява.