Lucky 13 #Wattys2015

Част 26

Очите ни се засякоха , въпреки разстоянието и хората който ме бяха заобиколили. Не мога да понасям факта , че всички се бяха втренчили в мен , но при тази мисъл усетих някаква топла ръка която докосва рамото ми.

- Вики добре ли си ..? - беше Крис. Не можех да отговоря нищо , искаше ми се но от устата ми не излизаше нищо.

- Вики какво ти има кажи нещо... ? - просто не можех поточно не знаех какво да отговоря , единственото което ми беше наум бе защо Дани не ми каза нищо.

- Тори какво правиш тук..? - не бях само аз явно изненаданата. Не се мина много време и Нат се присъедини към нас. Поне музиката започна отново и всички се върнаха в предишното си занимание , а аз все така стоях и мълчах, та това не бях аз какво ми ставаше толкова искам да му се развикам но нищо не излизаше от устата ми.

- Вики кой е тоя...?

- По точно ти кой си ..? - точно това ли е толкова интересно в момента.

- Имали значение вече...! - една сълза се стече по бузата ми и аз се отправих към колата , но Дани ме хвана за ръката.

- Има кой е той... ?

- Точно ти ли трябва да задаваш въпросите..? Не трябва ли да съм аз Дани..? - въпросителна физиономия се появи по лицето му.

- Вики , по - добре да си вървим ...- махнах отрицателно с ръка на Крис.

- Не Тори или както там ти викат... Какво правиш тук..?

- Дани човек не можели да излезе малко да се позабавлява... - казвайки го с ироничен глас.

- Виж тя не знаеше , че ще идва тук ... така , че не се дръж с нея така иначе ... Дани прекъсна много злобно Крис.

- Какво иначе.. Какво можеш ти да ми направиш ..- няколко минути изминаха докато Дани и Крис си разменяха заплахи.

- Аз ги поканих , все пак Тори има право да е тук. Или греша Дани..? - уау... поне Нат се застъпи за мен ..но защо ..

- Не но ...

- Но какво ...само ми надуваше главата за нея а сега правиш проблем , че тя е тук... - това трябваше да го запиша.

- Аз не мога да се занимавам с вас повече , прибирам се . Просто Нат личи си , че не съм желана. - отново се отправих към колата когато този път Нат бе човека който ме спря.

- По дяволите Дани...Защо не го направиш точно тук ..нали това ти беше целта...?

- Нат затвори си устата... - малки пламъчета гняв се появиха в очите на Дани.

- Виж какво тя ми е като сестра и няма да позволя да се подигравате с нея. - нещо им стана навик да се застъпват за мен.

- Дани не изпускай момента ... - Дани не дочака Нат да се изкаже и ме хвана за ръката.

- Къде ме водиш ... Не искам да ходя никъде с теб. - обърна се и ме погледна , видя как няколко сълзи се стичаха по лицето ми. След няколко минути изминати в прокарване на път между тълпата , Дани ме дърпаше нанякъде. След броени секунди се намирах на една малка сцена на която бяха поставени колоните за да се чува музиката по - добре. Дани взе някакво дистанционно и музиката внезапно спря.

- Моля за внимание.. Искам да ви запозная с едно много прекрасно момиче което за жалост наранявам с моите постъпки. - за минута той замълча , та на къде биеше той .

- Та нека да продължа съществената част... Колкото и да ми се иска да има нещо между нас тя искам да сме само приятели . - той спря очаквах нещо друго .. Но за жалост отзивите на тълпата бяха , че Дани е пиян и че това което той говори е пълна тъпотия. Почувствах се толкова унижена , че ми се искаше да потъна в дън земя. Незнайно как се откопчих от него и започнах да тичам колкото се може повече. Бях пред колата на Крис когато забелязах Дани да ме достига , при което аз дадох всичко възможно от мен.

.........................................

Тичайки пътят до вкъщи ми се стори доста дълъг .. но вече бях пред къщата.. Отключих и се качих веднага в стаята си , заключих вратата и изключих телефона си . Напълних ваната и се отпуснах в нея все едно ,че всичко което се случи не съществуваше , докато не чух една песен от пуснатата музика в стаята ми . Тя ми напомни за Дани , защо беше това цялото представление ..много ясно за да ме изложи и засрами пред хора който не ме познават.. Не мисля , че бе така ,но той не ме покани на партито ...защо ...има нещо което крие от мен.. Трябва да го избия от главата си , не заслужава да мисля за него....След дългата отпускаща вана която взех се преоблякох в тениската която бе единственото нещо останало от майка ми... Но за жалост ме накара да се замисля за инцидента и последиците от него , които коренно промениха живота ми.. Бях легнала вече в леглото си и бях се сгушила в една възглавница когато се почука на вратата.

- Вики знам , че си там и че не спиш ...отвори ми моля те искам да поговорим... - не исках да говоря с никой при което и желанието на Крис се изпари след четвъртото почукване. След което просто нямах сили за нищо дори за слушане на музика.