Lucky 13 #Wattys2015

Част 21

Съвзех се и се отдръпнах от него , при това мое действие Дани ме изгледа доста странно.

- Заповядай на масата Тори... - като ме подкани. Аз тръгнах към масата и той издърпа стола за да седна , след това го намести и отиде да се настани на другата част от масата. На нея имаше една бутилка с шампанско , много свещи но единственото нещо което не бе в тон с атмосферата бе храната. Имаше два ръчно приготвени сандвича , който не изглеждаха толкова апетитно.

- Не мога да готвя като теб Тори но се постарах.. - важен бе жеста но не и съдържание на храната. Бе си направил труда да ги направи.

- Все пак си се постарал.. - и леко му намигнах. И той се усмихна доста широко и напълни чашата ми с шампанско. Не бях пила до сега алкохол и при първата глътка алкохол малко се изкашлях , все пак вкусът и чувството бе доста странно за мен.

- Добре ли си ?

- Да просто до сега не съм пила алкохол.

- Не си пила алкохол... Примерен човек. - браво Дани пак искаш да ме ядосаш.

- Не просто не искам да се тровя. - доста странно ме погледна и после измести погледа си. Замълчахме и двамата а на мен нещо ми се услади шампанското. Все пак исках да зная , защо ме извика и какво има да ми каже.

- Дани !

- Мхм..

- Защо ме повика ?

- Исках да ти изясня за момичето от мола. Не изпитвам нищо към нея просто тя ни се натресе тогава и това което тя направи бе доста голям инцидент. Виж аз мисля постоянно за теб , не излизаш от главата ми . - започнах да пия от чашата с големи глътки , по едно време тя пресъхна и Дани ми сипа още. Очаквах да каже нещо за което не бях готова , макар и да бях го чула , но беше пиян.

- Ясно Дани.. - имах чувството ,че главата започна леко да се върти.

- Колкото и да ти се извинявам , все пак ще си спомняш за този ден. - и погледна към мен с тъжна физиономия тип кученце.

- Това шампанско нещо ми се услади. - защо го казах на глас ама , че съм тъпа. Дани се засмя и разбра на къде отиват нещата.

- На теб ти стига толкова. - след като го каза и понечи да вземе чашата ми. Но аз я придърпах към мен , той стана и дойде да я откопчи от схватката ми.

- Дани не .. Защо ми я взимаш ...стига де...

- Тори ще се напиеш .. дай ми я ..моля те... - оф накрая се съгласих и му я дадох. Отпуснах се още повече на стола и се загледах към небето което беше ясно.

- Винаги когато имам нужда да помисля се заглеждам в звездите. - колко романтично звучах.

- А какво правиш когато времето е облачно..?- усетих лека ирония в тона му.

- Ям сладко .. - и отново мълчанието преобладаваше. А аз все така продължавах да гледам небето което по някакъв начин ме успокояваше , незнайно как..

- Имах други представи за тази вечер ..

- Много ми е интересно какви Дани...?

- Да си говорим цяла вечер .. не знам но не и да седим и да гледаме към звездите.

- В момента пак си говорим , ако не се лъжа. - обърнах глава към него и тогава забелязах , че ме е гледал от доста дълго време..

- Не но все пак мислих , че разговора ще е на друго ниво. - имах чувството , че ми говори на индо-китайски.

- На какво ниво..

- Няма значение.. -

- Кажи ми де...

- Казах ти няма значение..- ех започва да ме дразни с това. Макар и аз да използвах същия израз.

- Искаше да знаеш какво изпитва към теб ли.? Това ли имаше предвид..?

- Вече няма значение..

- Спри да го повтаряш... Да изпитвам нещо към теб и то е че се влюбих в теб.Доволен ли си ...вече може да се успокоиш . Няма нужда да се измъчваш повече. - как беше го постигнал да ме ядоса отново. Станах от стола си и тръгнах да излизам от двора им, когато Дани изскочи изведнъж и ме хвана за ръката.